Двата основни проблема, с които правителството на Мицотакис ще се сблъска, са държавният дълг и банките.

Новото правителство на Мицотакис постави като основна цел икономиката и това не е случайно, тъй като има две много сериозни предизвикателства, с които то трябва незабавно да се справи.

Това са управлението на публичния дълг, който се повиши до исторически връх – външният дълг на Гърция доближи 542 милиарда евро през юни 2023 г. – и приватизацията на банките, от която гръцката държава ще загуби 50 милиарда евро … което взе назаем по втория и третия меморандум.

Що се отнася до съотношението дълг към БВП, това е очарователна картина, тъй като неразрастването му очевидно се дължи на следните фактори:

Номиналният БВП на Гърция през 2023 г. ще бъде около 220 млрд. евро, което означава ръст от 3,5% в реално изражение. А това означава съотношение дълг/БВП от 246,36%, потресаваща цифра.

Гърция е подкрепена от Фонда за възстановяване, който все още има 18 милиарда, тъй като 418 големи компании ще получат тези 18 милиарда, но общо 700 000 компании не са получили нищо от Фонда за възстановяване …

Гърция е подкрепена от политиката на ЕЦБ, защото, въпреки че няма инвестиционен рейтинг, под предлог за пандемия, за която всички вече са забравили… ЕЦБ купи 40 милиарда гръцки дълг в нарушение на основните си принципи, но го направи в името на стабилността на еврозоната….

Инвестиционният рейтинг на Гърция ще бъде повишен и 400 нови фонда ще дойдат в Гърция.

Съотношението дълг/БВП ще продължи да намалява, докато инфлацията остане висока и растежът на БВП е над 3%.

Но най-лошото в Гърция е, че тук няма работещ производствен модел, всъщност няма никакво сериозно производство. Фокусът е основно върху селскостопанските продукти, производството на лекарства и туризма… Растежът на БВП е резултат от растящата инфлация и заемите от Фонда за възстановяване. От 2024 г. нататък ще се върнем към нормален живот, когато тези заеми бъдат покрити за нас. И ако дотогава няма нова пандемия или глобална финансова криза или ядрена война, ще трябва да ги измислим, за да продължим да получаваме същата подкрепа от ЕС.

Тук също трябва да се отбележи, че всички прогнози за Гърция се основават на факта, че туризмът е вечен, но това е много опасна заблуда. За гръцките граждани е трудно да се примирят с това, но страната, която изнася около 47 милиарда евро, е предоставила на жителите си почти 50 милиарда евро ползи.

Основният експортен асортимент на Гърция се състои от следните стоки и услуги:

• Нефтопродукти – около 30% от общия износ (което означава реекспорт, тъй като Гърция практически не произвежда собствен петрол)
• Лекарства – около 7% от общия износ
• Хранителни продукти – около 6% от общия износ. Това включва маслини, зехтин, плодове, зеленчуци, сирена, вино и др.
• Химически продукти – около 5% от общия износ
• Текстил – около 4% от общия износ
• Услуги – около 20% от общия износ. Това включва туризъм, транспорт, комуникации, финанси и др.
• Освен това Гърция изнася и метали, машини, електрическо оборудване, корабостроене, козметика, бижута, други стоки и услуги, общо около 28%.

Приватизация на банките

От септември 2023г ще започне процесът на приватизация на гръцките банки. Става дума за продажба на държавни дялове в уставните фондове на гръцките банки. Процесът ще започне с Eurobank до 15 септември 2023 г., последван от Ethniki и Piraeus…

Банковата приватизация обаче може да се окаже най-големият провал на правителството на Мицотакис. Банките казват и с право: „Платихме за намаляването на дълга през 2013 г. с PSI и загубихме 30 от 40 милиарда в държавни облигации.“ Банките са прави, че без подстригването те нямаше да фалират тогава, но по-късно се оказаха на ръба поради NPE (необслужващи се рискове). Спасяването на гръцките банки беше направено за сметка на гръцкото правителство, целият процес беше мърляв и неуспешен, което ще доведе до голяма катастрофа.

HFSF (Гръцки фонд за финансова стабилност) е инвестирал в акционерния капитал на:

• Εθνική 8,46 милиарда евро,
• Юробанк 5,72 милиарда евро,
• Πειραιώς 9,84 милиарда евро.
• Алфа банка 3,96 милиарда евро.

HFSF покри и недостига на финансиране на банките, които бяха разделени на добри и лоши. Да си припомним 7,47 милиарда банка Agrotiki, която се озова в ръцете на Piraeus, Пощенска спестовна банка (Ταχυδρομικό Ταμιευτήριο) 3,7 милиарда, които преминаха в ръцете на Eurobank, Proton Bank 562 милиона, също обединени в Eurobank, FBBank 456 милиона включени Εθν ική τράπεζα и множество кооперативни банки. Сумата на всички тези инвестиции възлиза на 54 милиарда евро…

По това време HFSF имаше на разположение:

• 81,7% Алфа банка,
• 95,2% Юробанк
• 84,4% Εθνική
• 81% Πειραιώς

В момента HFSF притежава следните дялове в гръцки банки:

• 1,4% Юробанк на стойност 75 милиона евро
• 40,34% Εθνική на стойност 2,01 милиарда евро.
• 27% Πειραιώς на стойност 920 милиона евро
• 9% Алфа банка в размер на 310 млн.

Сумата на всички тези активи е 3,31 млрд. евро. Гръцкият фонд за финансова стабилност е инвестирал общо 54 милиарда евро, а стойността им се превърна в 3,31 милиарда, тоест подценяване от -94% … HFSF ще загуби почти 50 милиарда евро.

В САЩ Citigroup и други банки и компании бяха национализирани през 2009 г. Правителството на САЩ, когато започна да продава акции през 2010 и 2011 г., излезе със значителна печалба, като взе общо 41 милиарда долара от всички национализирани компании.

Но в Гърция ще има загуба от 50 милиарда евро, за които взехме 3 пъти назаем – с 3 меморандума – и които ще връщаме „до края на света“.

Source link