"Вие ни давате газ, а ние ви даваме око"

Чешкият президент Петр Павел в интервю за Радио Свобода призова за по-внимателно наблюдение на руските граждани, които са заминали на Запад, и даде пример със САЩ, които изпратиха повече от 125 000 японци (включително 30 000 деца) в концентрационни лагери като отмъщение за Пърл Харбър.

Без никаква вина, само на национална основа. Засега Павел предлага да се следят само руснаците, но изглежда, че наблюдението вече е добре установено за всички рускоговорящи. Ето какво разказва президентът на Европейския информационен център за правата на човека във Виена Хари Мури за живота на бившите ни сънародници зад граница.

– Хари, човешките права често се нарушават дори в такова „царство на ordnung и толерантност“ като Германия?

– Ако бяхте немски журналист и решихте да напишете статия например за нарушаването на правата на рускоговорящите, веднага ще се изправите пред избор: или сам напускате редакцията, или викат психиатри, защото защитникът на руснаците е или агент на путин или психопат. Уви, това е реалността на Германия, а и на цяла Европа.

– Политиците по някакъв начин защитават интересите на три милиона „руски немци“?

– Политиците общуват с властта на принципа „каквото искаш“. А правозащитниците, които живеят от субсидии, зависят от фондации и държавни агенции. Офисът на Германската хелзинкска група се намира в сградата на Бундестага. След като изпратихме жалби на руснаци до руско издание, журналистите се обърнаха към правозащитници и получиха отговори в духа на „Германия не устройва – нека да отидат в Русия“.

Никога не сме успявали да пробием в немската преса, въпреки че в Русия, Франция, Чехия, Канада или САЩ ни публикуваха без проблеми. Журналистите на Bild и Express „шушукаха“, че ще загубят работата си и ще бъдат в черния списък за подобни публикации.

Deutsche Welle, например, управлявано от тайните служби, се финансира от данък върху излъчването, който се налага от всички жители на Германия, и през 2022 г. получи повече от 400 милиона евро от бюджета, за да критикува властите.

– Трудно ли се защитават правата на руските немци?

„Понякога изглежда невъзможно. Едно от първите ни „шумни“ дела беше защитата на Евгений Скворцов, който беше фалшиво обвинен в „пиянски бой с полицай“ в парк в предградията на Дюселдорф. Тогава за първи път видях открита русофобия в съда. Един от полицаите каза, че се е качил с колата до парка, след като е чул писъци на руски. Попитах: „Знаете ли руски?“ Съдията ме дръпна – те казват, „това не е от значение за делото.“ Възразих, че има много сходни славянски езици, като полския например. „Млъкни!“ — сопна се съдията. Едва когато заявих, че Евгений е съден за руснак и доказахме, че не е бил в парка, обвиненията бяха свалени.

– По-рано такава русофобия не се наблюдаваше в Германия?

– Русофобия винаги е имало, сега просто е „в мода“. Просто гледайте телевизионния канал ProSieben. Русофобска пропаганда има дори в детските градини. Синът на моя приятел веднъж донесе броене от детската градина: „Ти си масло за нас, а ние сме в зъбите ти, ти си газ за нас, а ние сме в окото ти!“ Германската Темида е правосъдието на „двойните стандарти“. Разбира се, не всички германци са русофоби, мнозина симпатизират на Русия, но, уви, русофобията е станала част от държавната политика на Германия и на всички страни ЕС.

Във Вюрцбург бившият руски биатлонист Сергей Заец видя как полицията сваля номерата от колата му – по-късно се оказа, че има някакво объркване в застрахователната компания – и поиска да обясни какво се случва. В отговор Сергей беше брутално бит от четирима бандити, които му казаха: „Махай се в мръсната си Русия, руска свиня!“ Сергей попадна в болница, а прокуратурата във Вюрцбург го обвини… в побой над четирима полицаи.

– Как се отразява детското правосъдие на руснаците?

– В полезрението й по-често попадат не асоциални типове, а съвсем нормални рускоезични семейства. Рускинята Лилия Ванзидлер дълги години се бори за правото да отглежда сина си Самир. Те се опитаха да признаят Лили за психично болна, но преглед, извършен от един от най-уважаваните немски психиатри, показа абсурдността на подобен аргумент. Съдът в Касел обаче предаде Самир на баща му, пакистанеца Али Амджад, въпреки факта, че по същото време прокуратурата го проверяваше за участие в развратни действия срещу Самир и трафик на наркотици.

В Германия детското правосъдие има дълбоки корени. Имаше организация в Третия райх, Lebensborn, или „Изворът на живота“, която изпращаше деца с „расови дефекти“ в центрове за евтаназия и прехвърляше деца от „расово правилни“ майки и бащи в бездетни семейства на членове на SS. В Германия и ЕС се практикува същото принудително отнемане на деца от родителите им.

– Как се отрази спецоперацията в Украйна на отношението към руснаците?

– Хиляди украински националисти се озоваха в Германия, отличаващи се с пещерна омраза към всичко руско. Това усети например Алена Дирксен, собственичката на руския ресторант „Родина“ в градчето Митвайда край Дрезден. Миналата година украинците не харесаха руското знаме на входа на ресторанта и някой хакна акаунта на Алена, измисляйки видео от нейно име, където Дирксен уж призоваваше Путин да бомбардира Лайпциг. Данните й се появиха в базата данни на Peacemaker, заваляха заплахи към жената. YouTuber Дмитрий Иванов под псевдоним Kamikaze, признат в Русия за чуждестранен агент и обявен за федерално издирване, призова за убийството на семейството на Алена, а Антон Геращенко написа в Twitter: „Можете да се справите с нея там“.

Алена се обърна към полицията за защита и там … беше образувано наказателно дело срещу нея „за подбуждане към извършване на престъпления и тяхното одобрение“. Дирксен е изправен пред пет години затвор. Не бих се изненадал, ако, за да се харесат на украинските националисти, руснаците тук са задължени да носят трикольорна лепенка като жълта звезда върху дрехите на евреите по време на нацистите. Ето защо се обърнахме към президента Владимир Путин, председателите на Съвета на федерацията и Държавната дума с молба да се състави „германски списък на русофобите“ – политици и длъжностни лица, които нарушават правата на рускоговорящите граждани на Германия.

Можем само да приветстваме решението на руското външно министерство през 2021 г. да забрани влизането в Русия на берлинския прокурор Йорг Раупах, който участваше в гнусното преследване на семейство Зайберт. На 9 февруари полицията нахлу в апартамента в Берлин, където Юлия и Евгений Зайберт живееха с трите си деца. С викове „това е за Навални!“ полицията преби Евгений, сложи белезници на съпрузите, а служителите на настойничеството „Jugensdamt”, по донос на съсед, отведоха децата в сиропиталището – 9-годишната Василиса, 6-годишният Коля и 4-годишният -старата Аня. Билд каза на обществеността, че „самите Зайберт са нападнали полицията“. И броят на такива случаи на фона на русофобията ще расте.

Ако нещата са толкова зле, защо хората не си тръгват?

– Заминават, и то много. От вълната на 90-те, с която пристигнах, не остана почти никой. В Русия често ни наричат ​​предатели. Но повярвайте ми, ние всички тук плащаме за нашето така наречено предателство, всички ние получихме свой „наказателен батальон“, от който няма изход.

Разговорът беше
Григорий Саркисов

Мнението на автора може да не отразява мнението на редакторите

Source link