ООН: 165 милиона души потънаха в бедност за три години на криза

Пандемията от COVID-19, кризата с разходите за живот и войната в Украйна тласнаха 165 милиона души под прага на бедността от 2020 г. насам, каза ООН, призовавайки за „пауза“ в изплащането на дълга от развиващите се страни, за да се обърне тенденцията.

Поради кумулативното въздействие на икономическите сътресения 75 милиона души са изпаднали в крайна бедност (доходи под 2,15 долара, според изчисления на ПРООН). най-много ще пострадат беднитеа доходите им през 2023 г. се очаква да останат под нивата отпреди пандемията“, се казва в доклада на ПРООН, озаглавен „Човешките разходи за бездействие: бедност, социална защита и обслужване на дълга 2020-2023“ („Το ανθρώπινο κόστος της αδράνειας: Φτώχ εια, coin prostasia και ευπηρετηση του χρέους, 2020-2023″).

„Държавите, които успяха да инвестират в мрежи за социална сигурност през последните три години, попречиха на значителен брой хора да изпаднат в бедност“, каза шефът на ПРООН Ахим Щайнер.

„В свръхзадлъжнелите страни има връзка между високите нива на дълг, недостатъчните социални разходи и тревожно високите нива на бедност“, казват експертите. Програмата за развитие на ООН препоръчва „пауза“ в изплащането на държавния дълг в страните, които са принудени да избират между обслужването на дълговете или подпомагането на населението си. Докладът изчислява, че изваждането на тези 165 милиона „нови бедни“ от бедността ще струва около 14 милиарда долара, с други думи, 0,009% от глобалния БВП през 2022 г., или малко под 4% от сумата, която развиващите се страни харчат за обслужване на дълговете си. Ако добавите загуба на доходи за хора, които вече са били под прага на бедността дори преди последните сътресенияцената на разходите за помощ ще достигне 107 милиарда (0,065% от световния БВП, около една четвърт от сумата, изразходвана за обслужване на дълга).

Към 2020 г. най-бедните страни в света са свръхзадлъжнели, за да се справят с пандемията, по-високите сметки за храна и гориво поради войната в Украйна, най-бързата инфлация от четири десетилетия и по-високите лихвени проценти.

Приблизително 3,3 милиарда души живеят в страни, които харчат повече за плащане на лихви на банки или официални кредитори, отколкото за образование или грижа за своите граждани. „Това означава, че правителството вече не може да плаща на своите учители, не може повече да наема лекари и медицински сестри в болници, не може повече да предоставя лекарства на селските здравни центрове“, казаха от ПРООН.

Всичко това се изразява в по-малко медицински грижи, образование, социални гаранции, които могат да осигурят временно облекчение на хора, които „не по своя вина се оказват в ситуация, в която вече не могат да изхранват семействата си“.

От своя страна бедността и неспособността на държавата да помогне, да бъде доставчик на услуги, започват да поляризират (настройват обществото от гледна точка на класова конфронтация). „Политическата поляризация, радикализацията, загубата на политическа стабилност, недостигът (проблемите) с вноса на горива, недостигът на лекарства или дори основни хранителни продукти поставят обществото „на ръба“, обобщават експертите в доклада.

Source link