Турските граничари попречиха на членовете на FETÖ да избягат в Гърция

Турските гранични сили задържаха група от шестима души, опитващи се да преминат границата с Гърция. Двама от тях се оказаха членове на терористичната организация FETÖ.

„Нашите гранични части задържаха шестима души, опитали да преминат нелегално от страната ни в Гърция. В резултат на разследването е установено, че двама от заловените са членове на терористичната организация FETÖ“, съобщиха от турското министерство на отбраната.

Поради факта, че представители на тази терористична организация продължават да намират убежище в западните странив Анкара има обективна загриженост относно липсата на каквито и да било конкретни действия за екстрадирането на тези лица и изправянето им пред правосъдието за участието им в неуспешния преврат.

Лято 2016 до Гърция успяха да избягат 8 турски офицери, които Анкара нарича участници в опита за военен преврат. Гърция отказа да екстрадира тези лица в Турция. Известно е, че те са били в ареста дълго време, след което са изпратени в спец защитени обекти под закрилата на специалните служби. Предполага се, че към момента всички те са напуснали гръцка територия.

Историческа справка

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция беше извършен опит за военен преврат. По улиците на Истанбул и Анкара се появиха въоръжени хора, танкове, в небето летяха военни самолети. Това не беше първият преврат в историята на страната, но беше най-кървавият. Повече от 250 души загинаха, много военни бяха линчувани. По-късно властите обвиниха за бунта писателя Фетхуллах Гюлен и неговите последователи.

Президентът Ердоган беше на почивка в Мармарис по време на преврата. Тази нощ той успява да избегне залавянето и да пристигне в Истанбул, когато военните действия вече са утихнали. По-късно стана известно, че още в 14:20 часа на 15 юли – тоест шест часа преди началото на бунтовническата операция – турските власти са знаели за нейните подробности от показанията на военен пилот, задържан от спецслужбите. Въпросът защо превратът не е предотвратен остава открит.

В допълнение към факта, че Ердоган успя да избегне всякаква вреда от своите недоброжелатели, властите успяха да държат под контрол основните точки на излъчване. По време на преврата президентът призова гражданите по телевизията да потушат преврата. Хората излязоха на улицата, блокираха пътя на танковете и рискуваха живота си.

Последователите на Гюлен (FETÖ) се позиционират като социално, културно и образователно движение. По самоопределение гюленистите са гражданско сдружение за светско и религиозно образование на деца. Движението се нарича „Хизмет“, което означава „служение“, и има за цел да отгледа ново поколение мюсюлмани, които ще служат на обществото. В различни източници движението подчертава собствения си ангажимент към пацифистки възгледи и културна и образователна ориентация.

Турските власти имат друго определение за тази организация. Изданието YeniSafak дава следното определение: “FETÖ” (прот. “feto/-e”), изпъкваща сред всички други съвременни терористични групировки със своите организационни методи, в крайна сметка се опита да завземе властта в Република Турция. Истинските цели на организацията FETÖ, започнала дейността си през 70-те години на миналия век като религиозна общност и предприела кървав опит за преврат в нощта на 15 юли 2016 г., ни разкрива ретроспективен анализ.

Онтология „FETÖ“

Терористичната организация Fetullah, която съществува от 40 години и използва различни методи за постигане на егоистичните си цели, е включена в официалната документация като „терористична организация“. Въпреки факта, че тази организация от 80-те години на миналия век до края на 2013 г. функционираше като „легална общност“, тя беше коренно различна в дейността си и провеждаше политики от други групи и общности, поради което повечето от тях стояха настрана от нея.

От създаването на организацията, чийто лидер Фетхуллах Гюлен, за разлика от други групи, беше в тясна връзка с политиката, книгите, речите, инструкциите, насоките и целеполагащото ръководство на специалните сили на Сохбет изиграха ефективна роля в оформянето на основите на ръководството на организацията.„Разговор“). В това отношение организацията FETÖ всъщност се превърна в олицетворение на дейността и лидерството на Фетхуллах Гюлен. Мислите на Ф. Гюлен и поставените от него цели станаха основни в стъпките на организацията както в Турция, така и на международната арена.

От момента на формирането си в организацията активно се насърчава култът към лидера. Тази инсталация постави Гюлен в изключителна, безспорна позиция, която му позволи да дава инструкции, които са затворени за обсъждане. Така дейността на „религиозната общност” се свежда до съществуването на лидера Гюлен и абсолютната лоялност към него.

Измисленият мит за „лоялността към лидера” обезсмисля всякакви съмнения относно целите и рамките, поставени от Гюлен. С течение на времето, след като около Гюлен се събра определена маса, водена от неговите идеи, ролята, отредена на лидера, се промени. В този контекст Гюлен се превърна в култ към „месията“ сред онези, които му се заклеха във вярност. С други думи, ролята, която Гюлен пое и която хората около него, отдадени на него, приеха, с течение на времето го издигнаха от статуса на „религиозен лидер“ до статуса на „месия“. Наред с идеята, че Гюлен е необикновен човек, се зароди идеята, че той е избраният и очакван

От своя страна, благодарение на ръководството на Гюлен, организацията започва да се откроява и да се поставя над другите религиозни общности. Тя започва да се възприема като „специална група“, тъй като нейните членове следват, според собствените си убеждения, изключителната личност на своя лидер Гюлен. В тази връзка членуването в организацията се считаше за привилегия и специално положение.

От създаването си FETÖ, макар и различна от другите религиозни групи в много аспекти, също се различава от типичната общност в методите, които следва. Участвайки в формално законни дела и действия, с течение на времето организацията започна да използва тези усилия за собствените си цели и, придобивайки все повече и повече нови възможности, затвърди позицията си.

От тази гледна точка може да се отбележи, че 40-годишната история на организацията има общи аспекти с мисионерската работа. Формацията, която се разпространи както в Турция, така и в много страни по света, се опита да увеличи силата си чрез своите стратегии. След като постигна широки връзки в политиката, образованието, бизнеса и медиите в много страни, FETÖ се опита да се трансформира в организация с голяма сила.

Най-голямо внимание беше обърнато на „секретността“. Членовете на организацията изпълняваха планове за постигане на целите си при пълна конфиденциалност. Външна недостъпност, използване на методи за криптиране, както и псевдоними за повечето членове на групата, от самото дъно до върха, подборът на кандидати за специални задачи, като се вземат предвид критериите на „FETÖ” – всичко това направи групата изключителен по отношение на методите си на организация още от началото на дейността си.

В методите си на организация FETÖ прилича на масонството, а в тактиката си прилича на формационната структура на Хасан Сабах в замъка Аламут. Ръководителят на FETÖ Gülen, от една страна, изграждайки база за себе си чрез експлоатация на религията и водейки активна пропаганда, като Hassan Sabbah, от друга страна, успя да събере голяма маса от поддръжници. По едно време Хасан Сабах, който организира екип от убийци и извърши убийства на важни личности от селджукската държава с цел да я залови, се стреми да гарантира, че поддръжниците му получават важни рангове в редиците на значими държавни служители. Така, след като събра значителни сили за себе си, Сабах в крайна сметка постигна признание от поддръжниците си като пророк. Групировката на Гюлен наподобява по своите начини на организиране и въвеждане на своите хора във властта както на масонското движение, така и на движението на убийците, организирано от Хасан Сабах…

Source link