Украйна отбелязва Деня на достойнството и свободата, десетата годишнина от Евромайдана (видео)

Обръщайки се към нацията в Деня на достойнството и свободата, президентът на Украйна Владимир Зеленски каза:

„Преди десет години украинците извършиха първото си контранастъпление. Срещу беззаконието, опитите да ни лишат от европейско бъдеще. Срещу нашия плен. Преди десет години хората се обединиха не само срещу нещо, но преди всичко за себе си. Всеки за всеки. Украинският народ вече е преодолял дълъг участък от евроинтеграционния път и ако преди 10 години това беше амбициозна цел, днес това са реалности, в които вече не е възможно да спрем движението си напред и преодоляването на всички задължителни етапи. Следователно нашият статут на кандидат и по-нататъшните преговори за присъединяване трябва задължително да приключат с пълноправното членство на Украйна ЕС. И правим всичко това въпреки войната. Когато нашите хора защитават и себе си, и Европа сега.

Публикация на BBC помни този ден, 21 ноември 2013 г., е топъл и дъждовен. В центъра на Киев започна протестна акция, която по-късно ще бъде наречена Евромайдан или „Революция на достойнството“. Без преувеличение, това ще промени бъдещето не само на Украйна, но и на целия свят.

От този ден изминаха 10 години – значителен период, особено като се вземат предвид днешните събития, но сякаш всичко това беше вчера:

• Внезапното и необяснимо решение на Министерския съвет да спре процеса на подготовка за подписване на Споразумението за асоцииране с Европейския съюз, първите няколко протеста в големите градове.
• Немотивиран прилив на насилие от страна на служителите на реда в ранната сутрин на 30 ноември на Майдана на независимостта. Гняв и желание за отмъщение витаеха във въздуха на есенния Киев. А на 1 декември – „Маршът на милионите“, който доведе до известното нападение с булдозер срещу Банкова и друг побой на активисти.

Всеки ден Майданът растеше: от една палатка в центъра на столицата той се превърна в пълноценна „държава в държавата“, където имаше свои собствени правила, а на преден план беше духът на взаимна подкрепа за постигане основната цел. Освен това за всеки от участниците в революцията беше различно: някои се стремяха към Европа и демокрация, други искаха напълно да скъсат всички връзки с автократична Русия, някои просто искаха да сменят един президент с друг.

Тримесечна конфронтация завърши с кървава касапница на 18-20 февруари 2014 г. Тогава около 50 протестиращи бяха убити в центъра на Киев, като общият брой на жертвите беше около 100 души, включително загиналите служители на реда.

Но въпреки всичко революцията победи. Президентът Янукович избяга в Русия, където остава и до днес. Членовете на парламента го признаха за подал оставка от задълженията си на президент. Властите в Украйна се промениха на проевропейски и започнаха наказателни процеси срещу служители на реда, участвали в потушаването на Майдана.

Много активни участници в протеста отидоха в политиката, други отидоха направо на фронта. Майданците станаха и продължават да бъдат движещата сила на новата украинска армия.

Не може да се каже, отбелязва изданието, че отношението към Евромайдан е недвусмислено в украинското общество: 67% от украинците смятат тези събития за „справедливо въстание на народа срещу авторитарното правителство“, но 12,3% все още са уверени, че това е било държавен преврат, показа проучване на Демократическата фондация „Инициатива“ на името на Илк Кучерив съвместно със социологическата служба на Центъра Разумков.

Това е теза, която руският президент Владимир Путин упорито прокарва през последните 10 години. Той многократно е оправдавал окупацията на Крим и пълномащабното нахлуване в Руската федерация именно с факта, че през 2014 г. Западът уж го е измамил и насилствено е постигнал смяна на властта в Украйна.

Бурните събития отпреди 10 години вече мигрираха на страниците на учебниците по история. Но това не ме оставя с усещането, че все още не са свършили. И не става въпрос само за това, че нито един от извършителите на кървави престъпления по време на Майдана не беше наказан. Стотици наказателни дела и процеси, започнали след тези събития, никога не са завършили с нищо.

Апотеозът беше съдебната присъда срещу членовете на Беркут, извършили стрелбата на Майдана на независимостта на 20 февруари 2014 г. Формално съдът призна някои от тях за виновни за умишлено убийство. Но тези обвиняеми вече са избягали в Русия преди четири години, възползвайки се от възможността по време на размяната на затворници. Тези, които не избягаха, съдът реши да не арестува, позовавайки се на липсата на доказателства за участието им в убийствата.

Очевидно парадоксът на спомена за Майдана е, че неговите участници и свидетели нямат усещането, че всичко е свършило. Това означава, че борбата за „щастлива Украйна на бъдещето“ продължава и е твърде рано да се говори за резултатите.

Source link