„Патриарх Григорий V, който е воден на бесилото“. Живопис на Никифор Литрас
Константинополският патриарх Григорий V заема място сред светиите на православната църква, както и сред мъчениците – паметта му се чества на 10 април. Това е денят, в който той е обесен на Фанарската порта, главният вход на която оттогава остава затворен като спомен за варварството на османците.
Георгиос Ангелопулосбъдеще Патриарх Григорий V, е роден през 1745 или 1746 г. в Димицан в Пелопонес в бедно семейство. Първоначалното си образование получава в родината си под ръководството на двама йеромонаси, а по-късно продължава обучението си в Атина при известния учител Димитрий Вода.
През 1767 г. се премества в Смирна, където чичо му йеромонах Мелетий е еклисиарх на църквата „Св. Джордж. Посещава известното евангелско училище в Смирна. След известно време той се премества на Строфадските острови (в Егейско море), където е постриган за монах в един от манастирите. По-късно живее на остров Патмос в манастира Св. Йоан Богослов, където е ученик на известния дидаскал Даниил Керамев в основаното от него духовно училище. Премества се от Патмос в Смирна по покана на митрополит Прокопий, който го прави архидякон и протосинкел.
Преводът на разговорите на Йоан Златоуст на новогръцки му дава научна слава (1785). През 1785-1797 г. е избран за митрополит на Смирна.
Издигнат за първи път на патриаршеския престол на Константинопол през 1797 г., той е принуден да го напусне два пъти и го заема за трети път през 1818 г. Грижеше се много за образованието на духовенството; публикува няколко думи от труда на Василий Велики и Аристотел за добродетелите и пороците.
Преди да се възкачи на престола за трети път, по време на престоя си на Атон, той е поканен да се присъедини към тайното дружество „Филики Етерия“, което подготвя гръцко въстание срещу османското иго; Григорий отказа, позовавайки се на невъзможността да положи клетва за безусловно подчинение на лидерите на непозната за него тайна организация.
Османците екзекутират патриарх Григорий V. Гравюра от 19 век
Тялото на патриарха, обесен на Великден 1821 г. по заповед на султан Махмуд II, виси три дни и нощи
Въпреки предложенията на руския пратеник да напусне Константинопол, той избира да остане във Фанар. В края на февруари (по григорианския календар) 1821 г., когато Александър Ипсиланти и итеристите прекосяват река Прут, възнамерявайки да вдигнат въстание в Молдова и Влашко, патриарх Григорий отлъчи всички въстаници от църквата, за да спаси османските гърци от репресии, което обаче последва по-късно, когато въстанието започна в Морей на 25 март (6 април) 1821 г.
Според историците отлъчването на революционерите от патриарха е било еднопосочна улица и е било съгласувано с приятели, тъй като той е бил в уязвимо положение поради привилегиите, които е получил от Високата порта. Въз основа на тази оценка, ако султанът беше получил отрицателен отговор на отлъчването, това би довело до масово изтребление на християнското население в Константинопол.
Григорий V в маслена живопис (източник: Национален исторически музей)
Следователно има предположение, което се споделя и от някои турски историци, че Григорий V е изиграл своята роля и е отлъчил революцията веднага щом султанът го е помолил да го направи.
Въпреки това решенията, които той взема по време на тази трета патриаршия (той се възкачва на Вселенския престол на 18 декември 1818 г.), продължават да разделят историците, някои от които посочват, от една страна, че той отказва да се присъедини към Филики Итерия, а от друга от страна, че неговите произведения и позиции са насочени срещу Просвещението и Френската революция.
Фактът обаче остава: след избухването на революцията в Молдова (22 февруари 1821 г.) той става мишена на Високата порта – отлъчването му се случва няколко месеца по-късно, на 23 март. Скоро обаче става ясно, че въпреки първоначалното вцепенение революционният импулс далеч не е спрян; Положението на Григорий V става още по-несигурно.
На Великден 1821 г. големият преводач на Високата порта Ставракис Аристарх отишъл в Патриаршията и прочел писмото на султана до членовете на Светия синод. Григорий II беше „недостоен за патриаршеския престол, неблагодарен на Високата порта и неверен“.
Веднага след това той е арестуван и отведен в затвора Константинбази, където е подложен на ужасни мъчения. Извеждайки патриарха от затвора с вързани на гърба ръце, те го отвеждат с лодка до кея Фанари, докато няколко лодки, пълни с турски войници, ги заобикалят и ги следват. Заливът Кератиос беше пълен. Насипът също беше пълен с хора.
По пътя евреи и мюсюлмани му се подигравали и подигравали. Пред портите на Патриаршията е издигнато бесило. Палачът, свалил енцикликата, расото, броеницата и всичко ценно, което намерил у него, хвърлил примка на врата му.
Щом спрели, патриархът коленичил, мислейки, че там ще го обезглавят. Слугите го ритнаха и го принудиха да върви напред. Той беше изтощен от пост и болести, особено на тази възраст, и ходенето не беше лесно. Доведоха го в Патриаршията.
Григорий V е обесен на средната порта на стената на мандрото, опасващо територията на Патриаршията. Той беше на 70 години.
Докато в църквата течеше интронизацията на новия патриарх Евгений, патриарх Григорий предаде душата си на бесилото отвън. На гърдите му висеше заповед за екзекуция. Минали турци и евреи, ругаели, подигравали се и хвърляли камъни по патриарха. Самият везир дойде да види изпълнението на султанската заповед. Седна отсреща и пушеше, наслаждавайки се на гледката. Към вечерта минал и самият султан.
Патриарх Вартоломей пред портата, където е обесен Григорий V (снимка: Вселенска патриаршия / Никос Папахристу)
Тялото на екзекутирания вися три дни на портите на патриаршията. Заради османските репресии във Фънар гърците не посмяха да го откупят от палача. Според една от версиите на четвъртия ден евреите от Константинопол купили тялото на патриарха за 800 пиастри. Веднага се събра тълпа от евреи и турци, те свалиха тялото на Григорий V, съблякоха го и, като го вързаха за краката, го влачиха с примка на врата по улиците на града с радостни викове, ругатни и ругатни срещу християнската религия.
След това тялото му беше поставено в лодка, за него беше вързан тежък камък от въжето на бесилката и хвърлен в морето. Но тялото на мъченика не искало да се удави. След това завързаха друг камък, като едновременно го пробиха в различни части на тялото, така че да поеме вода и да се удави.
Затворените порти на патриаршията
Въжето обаче било прерязано и тялото на патриарха се носило в Кератиос три дни, докато не било забелязано. На 16 април същата година тялото е намерено и идентифицирано от гръцкия екипаж на руския кораб „Свети Николай“ под командването на кефалонския капитан Маринос Склавос. Тялото е откарано в Одеса по покана на кмета на Одеса граф Александър Ланжерон.
Тялото на Григорий V е изложено в храма за публично поклонение и погребано с големи почести на 16 юни 1821 г. Отбелязва се, че тялото на мъченика от момента на екзекуцията до момента на погребението (повече от 3 месеца) не се разлага и е нетленно.
Погребението е извършено от Кишиневския архиепископ Димитрий (Сулима). Поради слухове за оскверняването на тялото на Григорий V от евреи, в Одеса се състоя първият еврейски погром в Руската империя, чиято основна причина беше конкуренцията между гръцки и еврейски търговци.
Клише от картина на Георгиос Ройлос, включена в книгата „Политическа история на съвременна Гърция: 1828-1964“ от Спирос Маркезинис (източник: Институт за исторически изследвания)
На 25 април 1871 г. мощите на Григорий V са пренесени в Атина и поставени на склад в митрополията.
През 1921 г. е официално канонизиран от Гръцката православна църква. От 2000 г. името му е включено в календара на Московската патриаршия на 10 (23) април (в Гърция се чества на 10 април по григориански стил). Мощите почиват в катедралата Благовещение в Атина.
Гробът на патриарх Григорий в Атинската катедрала
Руският изследовател на историята на Константинополската църква Иван Соколов пише в началото на 20 век: „Ужасната смърт на знаменития патриарх Григорий V беше от особено значение за гърците, превърна този йерарх в светец и мъченик в съзнанието на целия народ, заклейми султана със срам, затвърди за него епитета „убиец“. и унищожи всяка мисъл за помирение на гърците, в лицето на целия цивилизован свят оправда гърците в желанието им да свалят омразното иго и като цяло имаше огромно морално влияние върху хода на по-нататъшната борба на гърците. „… Лидерът на църквата, вселенският православен патриарх, духовен баща и представител на целия гръцки народ, обесен пред портите на патриаршията на големия празник Великден, подложен на най-непочтено наказание, без съд и следствие на неговото дело” – това в очите на гърците е събитие от изключителна важност, пример за истинско изпълнение на християнския дълг, саможертва като изкупителна жертва за спасението на другите, мъченичество за вяра и отечество. Следователно смъртта на Григорий V религиозно освети и нравствено издигна в съзнанието на гърците тяхната борба с турците, вдъхна им нова сила, нравствено укрепи и оправда техните подвизи и трудове. Самите турци впоследствие останаха изключително учудени, когато видяха, че смъртта на мъченика, вместо да спре и потуши въстанието, го разшири и укрепи.
Статуя на патриарх Григорий V вдясно от входа на Атинския университет. Инсталирана е през 1872 г. със средства на Георгиос Аверов; скулптор Лазарос Фиталис
През 2004 г. дякон Андрей Кураев в статията „Само за Родината, но не и за Сталин!“ прави паралел между дейността на митрополита, а впоследствие и на Московския патриарх Сергий и Григорий V. Публицистът Николай Селишчев му отговаря със статията „Свръхслепота или умисъл? По повод статията на А. Кураев” във вестник “Русский вестник”. В началото на 2006 г. председателят на Синодалната комисия по междуцърковни и междухристиянски отношения на Гръцката православна църква митрополит Пантелеймон (Караниколас) посочи, че Григорий V смята, че смъртта му е необходима за освобождението от турско робство, което той направи в момента, когато вече нямаше друг начин да служи на гръцкия народ.
Дионисий Соломос в своя „Химн на свободата” посвещава седем строфи на патриарха:
[…] Всички плачат. Всички: Всички, всички, всички, всички, всички, всички…
Глава на Църквата
Плачи, плачи, плачи обесен
Все едно е убиец.
Устата му е широко отворена.
Яде с часове
Свята кръв, свято тяло
Мислиш, че той иска отново да бъде свободен.
Проклятието, което остави
Точно преди да бъде наранен.
Този, който не искаше да се бие.
И може да се бие […].
[…] Όλοι clαύσte. Αποθαμένος
Ο αρχηγός της Εκκλησιάς
клаусте, клаусте кремасменоус
Ωσάν νά 'tanε φονιάς.
Έχει ολάνοικτο το στόμα
Π' ώreς prώτa είχε γευθή
Τ' Άγion Αίμα, τ' Άγion Σώμα
Λες πως θε να ξαναβγή.
Η catara που είχε αφήσει
Λίγο πριν να αδικηθή
Εις οποίον den πολεμήση
Και ημπορεί νa polemή […].
More Stories
Атина: защо купчина руини е избрана за столица на Гърция през 1834 г
История на фамилията Захариади
Кой е той – единственият гръцки бог Пан, включен в хрониките на Плутарх, и какво общо има Исус Христос с това?