Лост за влияние на Си Дзинпин: може ли Китай да насърчи Путин да спре войната в Украйна

Френският президент Макрон каза, че на предстоящата среща с китайския президент Си Дзинпин в началото на май иска да засили „личната връзка“ с него, така че Си да може да повлияе на Владимир Путин да спре войната в Украйна.

Други западни страни и украинските власти постоянно говорят за големи надежди на Китай по отношение на влияние върху Руската федерация. Дали обаче Си Дзинпин ще повлияе по някакъв начин на Путин по въпроса за войната в Украйна?

да Възможно е. Но ключовият въпрос е как точно. Пекин със сигурност е заинтересован войната да приключи възможно най-бързо. Както вече писахме, той нарушава основната геополитическа стратегия на Китай – да откъсне Европа от САЩ и да предотврати ЕС се присъедини към строгите санкции на Вашингтон срещу Китай и ограниченията върху достъпа на китайски стоки до пазара, ако има такива. Но колкото по-дълго продължава войната, толкова по-силна става връзката на САЩ с Европа.

В същото време Китай има силни лостове за влияние върху Русия. След началото на пълномащабна инвазия в Украйна, Руската федерация зависи от Китай както по отношение на износа на своите стоки, така и по отношение на вноса на необходимите продукти от Китай (включително за военно-промишления комплекс), което позволява на руската икономика да да устои на западните санкции и да увеличи производството на оръжия.

В същото време обаче Китай едва ли ще успее да убеди Москва да приеме украинската „формула за мир“ с изтеглянето на всички войски до границите от 1991 г. и плащането на репарации. Тъй като това ще бъде истинската капитулация на Путин, на която той няма да се съгласи при никакви обстоятелства (особено предвид настоящата ситуация на фронтовата линия и при условие, че се запази стабилността в Руската федерация). И не е факт, че самият Пекин иска вариант, който да изглежда като пълна победа за Запада и преди всичко за Съединените щати. Освен това отношенията с Русия са стратегически важни за Китай в контекста на нарастващото напрежение в отношенията между КНР и Вашингтон.

Западът също има силен лост за влияние върху Китай, за да го насърчи да окаже натиск върху Руската федерация, под формата на огромен китайски износ за Европа, Северна Америка, както и за страните от Азиатско-тихоокеанския регион, които са им съюзници. (Япония, Южна Корея, Австралия, Тайван и други). Тези обеми са в пъти повече от китайския износ за Русия и Пекин естествено не иска да ги загуби.

Но тази зависимост е взаимна. Западните страни също зависят от доставките на огромни количества китайски стоки. А САЩ и ЕС едва ли ще могат да ги заменят със собствено производство през следващите години. Дори и да стартират производство на такива технологично примитивни продукти като черупки с голяма трудност, тогава какво можем да кажем за по-сложните стоки, доставяни от китайците. В допълнение, мащабни санкции срещу Китай могат да ускорят бягството му от долара и еврото, което ще създаде допълнителни проблеми за тези валути. Тоест Западът няма бързи решения, които да накарат Китай напълно да скъса всички връзки с Руската федерация и да спре да я подкрепя икономически.

Съединените щати могат, разбира се, да продължат постепенно да разширяват санкциите срещу китайски компании, работещи с Руската федерация. Но както показва практиката, китайските и руските компании вече са се научили да „не парадират“ с връзките си; те извършват плащания в криптовалута, както и чрез посредници от трети страни или чрез малки банки, които не се страхуват особено от американските санкции. Ако Русия е успяла да установи широкомащабен „паралелен внос“ от западните страни, то да направи същото с доставки от Китай и за Китай е още по-реалистично.

При всичко това обаче има вариант, при който влиянието на Китай върху Путин за прекратяване на войната всъщност може да бъде ефективно или дори решаващо. Това спира войната по фронтовата линия („корейски сценарий“). Всъщност именно това е включено в китайския мирен план, който предвижда незабавно прекратяване на огъня без изтегляне на руските войски от украинска територия.

И склоняването на Москва да приеме този план е съвсем реална задача за Пекин. Освен това Русия официално, чрез устата на Путин и Лавров, заяви, че подкрепя китайския план. А западните медии периодично пишат за сигнали от Кремъл за готовност за „корейския сценарий“. Освен това същата опция се подкрепя от значителна част от руския елит, както и, според социологическите проучвания, от по-голямата част от руското население.

Има обаче версия, че Путин всъщност не иска да спира войната по сегашната фронтова линия и възнамерява да се бие „до горчивия край“. И той, и Лавров правят изявления за подкрепа на мирния план на Китай само защото са сигурни, че Украйна няма да се съгласи с него. И ако внезапно Киев и Западът се съгласят на „корейския сценарий“, тогава Москва може да постави редица неприемливи за тях условия, за да доведе преговорите до задънена улица. Например рязко намаляване на числеността на украинската армия, напускане на поста на Зеленски, незабавно връщане на замразените руски активи и т.н.

Но в този случай Китай е този, който може да повлияе на Руската федерация, така че тези условия да бъдат премахнати или смекчени и страните да стигнат до компромис, който би позволил войната да приключи по линията на фронта. И тази задача за Пекин е в пъти по-реалистична от това да накара Москва да изтегли войските си към границите от 1991 г.

Пекин наистина може да намери аргументи, за да убеди Путин да остави „синигерите“ (вече завзетите украински територии) в ръцете му, а не да преследва „жерава“ (контрол над цяла или по-голямата част от Украйна) в небето, ако дори самият Путин е в контрол на този „кран“ По време на настоящата война той все още се надява да го хване (което не е факт).

Въпросът обаче е, че от Украйна и Запада няма сигнали за готовността им да се съгласят да спрат войната по фронтовата линия. Официалната позиция остава същата – достъп до границите от 1991 г. Но Пекин едва ли ще може да помогне с това. Поне ако няма форсмажорни събития, които драматично ще променят ситуацията на фронта или вътре в Русия.

Мнението на автора може да не отразява мнението на редакторите

Source link