Защо горивото в Гърция е скъпо?

Цените на горивата в Гърция не са просто високи. Те са значително по-високи от средните за страната ЕС, дори след и преди данъци. Това не е нов факт и засяга не само потребителите.

Това буди загриженост и за компетентните органи и операторите на пазара на петролни продукти, който се характеризира със силни явления на нередности и нелоялна конкуренция в ущърб на здрави компании.

Пазарът на петролни продукти все още не е приложил мерките, предприети през 2012 г. за борба с нередностите и липсата на конкуренция, в резултат на което гражданите на страната носят двойна тежест: като потребители – поради високите цени, и като данъкоплатци – поради загубата на стотици милиони евро публичен доход годишно.

Регулаторни бариери

Последните публикувани данни от ГД Енергия на ЕС подкрепят заключението, че Гърция е един от най-скъпите пазари в Европа по отношение на цените на горивата. Освен това напредъкът на последното разследване на комисията по конкуренцията показва нежеланието на компетентните органи да премахнат регулаторните бариери с цел подобряване на конкуренцията и нормализиране на цените.

Според данни, публикувани на 13/5 от Генералната дирекция за конкуренция на ЕС, цената на дребно на безоловния бензин (след данъците) в Гърция е 1949 евро/литър, което е третата най-скъпа в Европа след Холандия (2046 евро/литър ) и Дания (2 045 евро/литър).

Цената преди данъци на безоловния бензин в Гърция беше 0,856 евро/литър, седмата най-висока цена в Европа. Цената на дребно на дизела в Гърция е 1,657 евро/литър, 9-та в Европа, а цената преди данъци е 0,911 евро/литър, четвърта в Европа.

Въведените през 2012 г. мерки за борба с необслужваните дългове и липсата на конкуренция в сектора остават неефективни.

Цената на дребно на горивото (цената на помпата) се определя на три етапа, първият от които е международната цена на продуктите (бензин, дизелово гориво и др.), На базата на която се формира продажната цена на петролните рафинерии. Към това търговските компании добавят собствените си оперативни и управленски разходи, както и маржове на печалба, за да формулират продажната цена за последното звено във веригата – приблизително 5500 бензиностанции в цялата страна. На този етап цената на бензина ще се определя както от оперативните разходи, така и от маржовете на печалба на бензиностанциите. Трябва да се отбележи, че маркетинговите компании и бензиностанциите работят при ограничения на маржа на печалбата, въведени със закон от септември 2021 г.

Особено място в този начин на създаване на разходи заемат данъците и таксите, които в Гърция трайно надвишават средните показатели за европейските страни. Гърция е на четвърто място по отношение на данъчната тежест върху безоловния бензин сред членовете на ЕС (след Холандия, Италия и България), надвишавайки средното за Европа с 20%.

Анализът на данните за средната крайна цена на бензина в периода от 15.01.2021 г. до 15.07.2023 г. показва, че ДДС и ДДС представляват 50-60% от крайната цена на продукта в зависимост от международната цена. Цената на нефтопреработката варира от 30 до 47% от крайната потребителска цена, а нормата на печалба на компаниите и бензиностанциите варира от 3 до 9%. От този анализ е лесно да се заключи, че прекомерното данъчно облагане, което е избор на правителството, и международните цени са основните виновници за високите цени, плащани от потребителите.

„Ракети и пера“
В Гърция цените преди данъци на бензина и дизеловото гориво се отклоняват нагоре от средните за европейските страни, което не може да се оправдае нито с колебания в световните цени, нито с високо данъчно облагане. Този въпрос е обект на разследване от Комисията по конкуренцията от около 20 години. Бяха проведени бързи разследвания между 2004 г. и 2015 г., които също доведоха до глоби от над 9 милиона евро и глоби за бизнеса. От 2012 г. комисията препоръчва на държавата редица мерки за засилване на конкуренцията. Само няколко от тях бяха приети, а някои бяха частично изпълнени.

В края на ноември 2022 г. Комисията по конкуренцията стартира процедура за регулаторна намеса въз основа на резултатите от картографирането на пазара на петролни продукти, което започна през март 2022 г. С други думи, тя започна да оценява дали преобладават условия за ефективна конкуренция на трите етапа от производството и дистрибуцията на гориво на гръцкия пазар. Това се обяснява с наличието на признаци на асиметрична корекция на цените, което тя нарече феномен „Ракети и пера“. Тоест цените на дребно се покачват незабавно, когато международната цена се покачи, но падат бавно, когато тя спадне.

Висока концентрация
По отношение на конкурентните условия, по време на първоначалното проучване комисията откри признаци на висока степен на концентрация на пазара за рафиниране на нефт и слаба конкуренция между две нефтопреработвателни компании, докато цените на основните продукти (безоловен и дизелов бензин) са почти идентични. Той също така идентифицира умерена до ниска степен на концентрация на пазара на едро и накрая възможна концентрация на местно ниво, в бензиностанции. Беше разкрито и значително увеличение на коефициентите на оборот и рентабилност на нефтопреработвателните компании и компаниите за търговия на едро в периода 2021-2022 г.

Този регламент е най-мощният инструмент на Комисията за конкуренция за намеса в сектор на икономиката, тъй като може да взема структурни решения на пазара, като например да принуди компаниите да променят поведението си или дори да продадат активи, ако установи, че конкуренцията е нарушена. Въпреки че комисията е приключила разследването си, тя все още не е обявила констатациите си, които се очакваха през октомври 2023 г. или най-късно до края на годината.

Съобщава се, че Комисията не е потвърдила феномена на асиметрични корекции на цените на различни етапи от пазара. Но тя продължи своето разследване, изпращайки нови въпросници до рафинериите, компаниите и бензиностанциите, за да оцени проблем, който беше разгледан в два предишни регламента: въпросът за ценообразуването на буферните акции и дали то продължава да нарушава конкуренцията.

Какво се случва с доставките с 90-дневна гаранция?
Задължението за поддържане на 90-дневни гаранционни запаси от компаниите, внасящи нефт и петролни продукти, в миналото е предизвиквало безпокойство не само у комисията по конкуренцията и Европейския съд, но и у тройката по време на периода на меморандума, тъй като е пряко свързани с конкуренцията на вътрешния пазар.

Съгласно европейските разпоредби компаниите, внасящи нефт и петролни продукти за собствена употреба или за продажба на гръцкия пазар, са длъжни да поддържат запаси, равни на нетното им вътрешно потребление през 90-те дни на предходната година. През 2002 г. Закон 3054 промени режима, който беше в сила от 1985 г., след осъдително решение на страната ни от Европейския съд, който постанови, че системата нарушава конкуренцията между местното производство на петролни продукти и директния внос. Фирмите без складова база трябваше да съхраняват продукти в сертифицирани складове, които се предоставяха главно от петролни рафинерии ЕЛПЕ и моторно масло.

Вносът не е възможен
Съгласно закона от 1985 г. достъпът на трети страни до съоръженията за съхранение за поддържане на безопасни запаси е предмет само на изключително споразумение за доставка със собственика на съоръженията за съхранение (по същество рафинериите). Това условие направи вноса и съответно конкуренцията на този етап от пазара почти невъзможна. Освен това тази схема не позволяваше възможността за поддържане на резервни запаси в друга държава от ЕС.

Проблемът с липсата на конкуренция, произтичащ от тези споразумения, беше идентифициран от Комисията по конкуренцията в решение, взето година по-рано през 2001 г. През 2008 г. комисията се върна с регламента, тъй като установи, че въпреки положителните промени, направени от закона от 2002 г. в миналото, има „значителни проблеми, които допринасят за липсата на конкуренция и общата непрозрачност, която характеризира пазара на рафиниране“. В решението си той предложи по-специално създаването на независим Централен фондов орган по примера на други европейски страни като мярка за засилване на вноса и конкуренцията. В същото решение регулаторът изисква от петролните рафинерии да разкриват разходите за поддържане на запасите за сигурност и допълнителните такси, които начисляват на маркетинговите компании, и да не възпрепятстват директния достъп до независими бензиностанции.

През 2008 г. Комисията по конкуренцията заключи, че има „значителни проблеми, които допринасят за липсата на конкуренция на пазара на рафиниране“.

„За да се отговори на въпроса дали има достатъчен конкурентен натиск на пазара за рафиниране, е необходимо да се определи дали съществуват благоприятни условия, за да се позволи на търговците на едро и други вносители директно да внасят петролни продукти на конкурентни цени“, се казва в решението на комисията. Тя заключи, че въз основа на констатациите и резултатите от разследването на индустрията такива условия не съществуват. Комисията също така отбеляза, че само рафинериите имат складове с подходящи спецификации, което им дава сравнително предимство пред продавачите.

Тя накратко идентифицира проблема с конкуренцията, възпрепятстваща вноса, и предложи създаването на независима централна агенция за съхранение на запасите за сигурност, отбелязвайки по това време (2008 г.), че от 27-те страни в ЕС само Гърция, Италия и Обединеното кралство нямат такава власт. Тя също така спомена, че Франция, за да увеличи конкуренцията, е освободила малките вносители от задължението да поддържат предпазни запаси.

Според комисията съоръженията за съхранение на рафинерии могат да се считат за „основна“ инфраструктура, тъй като екологичните и други ограничения възпрепятстват създаването на нови съоръжения за съхранение. Това ще осигури равен достъп за компаниите, отговорни за поддържането на безопасни запаси, чрез предварителни административни условия и правила за ценообразуване, които ще трябва да бъдат одобрени от RAOEY, какъвто е случаят с достъпа до електрически и газови мрежи.

Директива на ЕС
През 2013 г. под натиска на Тройката Гърция хармонизира дейността си с директивата на ЕС, като въведе възможността фирмите вносители да съхраняват 30% от задължителните си запаси в друга европейска страна. Същият закон въведе възможността за създаване на Централна фондова институция (CFI). Към днешна дата този орган не е създаден, тъй като се смята, че размерът и зрелостта на пазара не изискват създаването на държавна компания, която да управлява резервите.

Source link