Процентът на затлъстяването и хората с диабет нарастват по света. Само в Германия около половината от възрастните са с наднормено тегло. Почти всеки пети е със затлъстяване.
Над 7% от населението страда от диабет и тази тенденция се увеличава. Твърде много захар обаче не само разболява хората, но и струва скъпо на обществото – или чрез увеличаване на разходите за здравно осигуряване, или поради недостиг на работна ръка.
Дебатът се съсредоточава върху напитки с високо съдържание на захар. Консумацията на безалкохолни напитки, Coca-Cola, енергийни напитки и други подобни се смята за една от основните причини за увеличаването на броя на хората с наднормено тегло по света. Поради тази причина Световната здравна организация (СЗО) отдавна препоръчва тези напитки да се облагат с отделен данък. Германският министър на храните и земеделието Джем Ездемир (Партия на зелените) също подкрепя подобна мярка. Девет от 16-те провинции на Германия призовават правителството да обмисли въвеждането на такъв данък.
Какво ще донесе „данъкът върху захарта“?
Според Deutsche Welle миналия ноември Техническият университет в Мюнхен показа в проучване колко ефективен би бил специален данък върху сладките напитки в Германия. Учените изчисляват, че през следващите 20 години до 240 000 случая на диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, а между 17 000 и 30 000 смъртни случая могат да бъдат поне значително забавени.
За същия период би било възможно спестяват общо до 16 милиарда евро, 4 милиарда от които само в системата на здравеопазванетонапример, поради факта, че би било възможно избягвайте заболявания, свързани със затлъстяването. Значително ще намалеят болничните дни и ранното пенсиониране по здравословни причини, както и броят им смъртни случаи сред хората в трудоспособна възраст. Икономиката като цяло може да спечели много от такъв данък.
Неотдавнашно проучване на Вашингтонския университет в Сиатъл, включващо близо 6000 лабораторни животни, установи, че налагането на данък върху сладките напитки намалява индекс на телесна маса, особено при деца и юноши. Изследователи от Техническия университет в Мюнхен също отбелязват, че консумацията на сладки напитки е по-висока сред тийнейджърите и следователно въздействието върху здравето на такъв данък в тази възрастова група би било дори по-високо от средното.
Какво показва опитът на други страни
Повече от 50 страни по света вече въведоха данък върху безалкохолните напитки, включително Великобритания, Франция, Испания и Полша, както и Индия, Южна Африка, Чили и Саудитска Арабия. Няколко примера. Норвегия има особено дълга история на данъчно облагане на сладкиши. През 1922 г. вече има данък върху захарта, който важи и за изкуствените подсладители. Съседна Швеция също е доволна от това, тъй като много норвежци обичат да пресичат границата, за да си купят шоколад. През 2018 г. правителството на Осло отново рязко увеличи данъка с около 80%. Резултатът е спад в продажбите на безалкохолни напитки в Норвегия.
От 2014 г. Мексико облага сладките безалкохолни напитки с едно песо (пет цента) на литър. Това съответства на данъчна тежест от приблизително 10%. Въпреки че пазарът на безалкохолни напитки се свива значително през следващата година, моделът се счита за успешен в продължение на много години. След това обаче много потребители преминаха към плодови сокове и подсладени млечни продукти, които не подлежат на данъка върху захарта, което поне частично обезсили ползите за здравето от такъв данък.
Тази мярка се прилага и в Индия. Подсладените със захар напитки са в най-високата данъчна група – 28%, което ги поставя на същото същата данъчна схема като луксозните автомобили и тютюневите изделия.
В Германия досега производителите са поели доброволен ангажимент да намалят съдържанието на захар в напитките с малко въздействие. Средно съдържанието на захар в безалкохолните и енергийните напитки е спаднало само с 2% оттогава. Страните с прогресивен данък върху захарта имат много по-добри проценти на успех. Във Великобритания например съдържанието на захар в безалкохолни напитки, Coca-Cola и т.н. през първите три години е спаднал средно с 29%. И гореспоменатата симулация от Техническия университет в Мюнхен също доказва това: ако производителите се облагат с данъци въз основа на количеството захар, ефектът ще бъде по-силен.
More Stories
Икономическа спирачка: САЩ и Европа на ръба на колапса
Гръцки гимназисти създават самоуправляваща се кола
Проучване: Връщащите се в Гърция са изправени пред по-лоши условия на труд