Какви промени в мозъка може да предизвика стресът в ранна възраст – по-опасен ли е от черепно-мозъчната травма?

Стресовите ситуации при малки деца променят нивата на активиране на много повече гени в мозъка, отколкото травматичното мозъчно увреждане.

За това пише Medical Xpress, цитирайки резултатите от проучване, което беше представено на годишната среща на Neuroscience 2023. Учени от държавния университет в Охайо заключиха, че Стресът при малките деца се отразява негативно на здравето по-късно в живота. Катрин Ленц, съавтор на изследването, казва:

„Ние открихме, че много повече гени са диференцирано изразени след манипулации на стрес в ранния живот, отколкото след травматично мозъчно увреждане. Стресът е наистина мощен фактор и не трябва да подценяваме въздействието му върху развиващия се мозък.“

Експериментът е проведен върху плъхове. В продължение на 14 дни учените отглеждали за кратко новородени плъхове с техните майки всеки ден. Така те предизвикаха стрес като имитация на неблагоприятно преживяване в детството. На 15-ия ден някои стресирани и нестресирани плъхове получиха подобно на сътресение нараняване на главата под анестезия. Установени са четири групи гризачи – само със стрес, само с черепно-мозъчна травма, със стрес и травма и невредими. След това учените изследвали промените в генната експресия в хипокампуса*.

Стресът самостоятелно и в комбинация с травматично мозъчно увреждане активира пътища във възбудителни и инхибиторни неврони, свързани с пластичността. Това се отнася до способността на мозъка да се адаптира към всички видове промени.

И двете състояния също повлияха на сигнализирането, свързано с окситоцин, хормон, свързан с поведението на майката и социалните връзки. Стресът сам по себе си и в комбинация с травматично мозъчно увреждане активира пътя на окситоцин, но само травматичното мозъчно увреждане го потиска.

Впоследствие учените тествали поведението на тестовите плъхове като възрастни. Животни, преживели стрес в ранна възраст склонни да излизат по-често на широки открити пространства. Това е точното място, което обикновено прави гризачите уязвими за хищници. Съавторът на изследването Михаела Брейч обясни:

„Като цяло това предполага, че те могат да поемат повече рискове по-късно в живота, което е в съответствие с данните при хора, които показват, че стресът в ранна възраст може да увеличи риска от развитие на определени състояния като ADHD (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност), което може да се характеризира от рисково поведение или разстройства, свързани с употребата на вещества.

Доказателствата, показващи вредните ефекти от стреса в ранния живот, подчертават необходимостта от справяне с неблагоприятните преживявания в детството. Катрин Ленц казва:

„Неща като социална подкрепа и развитие могат да буферират ефектите от стреса в ранния живот – това е доказано при животински модели и при хора. Не мисля, че може да се надценява колко вредни могат да бъдат стресовите фактори в ранния живот, ако не бъдат адресирани.“

*Хипокампусът е сдвоена структура, разположена в темпоралните области на полукълбата. Хипокампусът изпълнява функцията на краткосрочната памет и е отговорен за последващото преобразуване на информация в дългосрочна памет.

Source link