Дедоларизация: как Изтокът и Западът оценяват процеса на отдалечаване от долара

Изтокът и Западът оценяват различно дедоларизация. Статията обсъжда финансовите стратегии и възгледите за промяната световна парична система.

БРИКС и доларът: анализ от източна и западна гледна точка

Въпросът за бъдещето на световната парична система и ролята на долара предизвиква оживен дебат сред икономисти и анализатори от двете страни на земното кълбо. В лицето на нарастващото влияние БРИКС и разширяване на неговия състав, Изтокът и Западът имат различни виждания за перспективите дедоларизация и промени в глобалната икономическа структура. Освен това и двата блока участват активно в информационни войни, опитвайки се да контролират информационния поток чрез санкции и политически натиск върху медиите.

Гледната точка на източните експерти

Азиатски източници като „Азия Таймс“ и „Чайна Дейли“ подчертават неизбежността на постепенното дедоларизация. Основните икономически показатели на страните от БРИКС показват бързо нарастване на дела им в световната икономика. Според прогнозите до 2028 страни БРИКС ще произведе 33,65% от световния БВП, което ще надхвърли дела на страните от Г-7, който ще намалее до 27,77%. Това подчертава желанието на страните БРИКС намаляване на зависимостта от долара, особено в двустранната търговия. Например Китай и Русия вече активно използват своите национални валути за плащания, което стана възможно благодарение на платформи като mBridge.

Китай е най-големият участник БРИКСсъщо така активно развива блокчейн технологии за международни плащания. система mBridge предоставя възможности за транзакции за милиарди долари чрез заобикаляне на традиционните доларови маршрути, намалявайки зависимостта от SWIFT.

Западните възгледи за дедоларизацията

Западни анализатори като експерти “Eurasia Review” и “Lowy Institute”, се отнасят до процеса дедоларизация със забележим скептицизъм. Те подчертават, че доларът все още е доминиращата валута в света, като представлява повече от 59% от световните валутни резерви и около 80% от международната търговия. Западът също подчертава трудностите, свързани със създаването на единна валута за страните БРИКС. Китай и Индия, макар и част от БРИКСимат различни икономически интереси, което усложнява тяхното координиране. Юанът, въпреки че набира тежест в регионалната търговия, остава неконвертируем на глобално ниво, което затруднява използването му като световна резервна валута.

Санкциите и доларовата система

Доларът остава мощен лост за западно влияние, особено в контекста на санкциите. Съединените щати и Европейският съюз активно използват санкции срещу страни, които искат да напуснат доларовата система, като Русия, Иран, Венецуела и др. Тези мерки принуждават страните под санкции да търсят алтернативни пътища. Русия, например, работи активно за намаляване на зависимостта си от долара, развива търговията с рубли с редица страни и натрупва злато като алтернатива на доларовите резерви. Иран от своя страна също се стреми да увеличи търговията в национални валути с партньори в Азия и обмисля използването на криптовалути за заобикаляне на санкциите. Санкциите също насърчават държавите БРИКС до разработването на собствени финансови механизми, като използването на злато като резерви и създаването на цифрови валути на централните банки.

По този начин санкциите, базирани на доларовата система, служат не само като икономически натиск, но и като стратегически инструмент за защита на интересите на западните страни, като същевременно стимулират търсенето на алтернативни финансови механизми от санкционираните страни.

Информационни войни: контрол над медиите

Контролът върху медиите играе важна роля в глобалната борба за влияние. Русия и Китай активно блокират чужди медии на своя територия. Например Русия прилага закона за „чужди агенти“да ограничи дейността на медии, които получават финансиране от чужбина, а Китай използва системата Великата защитна стена на Китай да блокира чужди медии като напр BBC и The New York Times.

На Запад ситуацията се развива по различен начин. САЩ и ЕС Руски канали като „RT“ и „Спутник“обвинявайки ги в разпространяване на пропаганда. През 2022 г., след избухването на войната в Украйна, ЕС наложи санкции срещу тези медии, като забрани излъчването им на територията на съюза. САЩ също оказват натиск върху Индия да спре излъчването. „RT“ но Индия отказа да изпълни тези изисквания.

Така борбата за икономическо и информационно влияние между Изтока и Запада продължава на два фронта. Държави БРИКС се опитват да намалят зависимостта от долара, като развиват собствените си финансови системи, докато Западът продължава да използва долара и санкциите като инструмент за глобално влияние. В информационната сфера и двете страни използват различни методи за контрол на медиите, от санкции до блокиране, създавайки напрежение в международните отношения.

Source link