Преди 55 години хунта от черни полковници идва на власт в Гърция

На 21 април 1967 г. в Гърция е извършен военен преврат, в резултат на който на власт идват трима души, останали в историята като „хунтата на черните полковници“.

Трима невзрачни ниски Наполеони станаха основните инструменти на огромен план, наречен „Прометей“, предназначен да спре опасността от комунистическо превземане на Гърция и разпространението на комунистическата зараза в страната.

Бригаден генерал, началник на Центъра за подготовка на танкови войски Стилианос Патакос и полковниците от артилерията Георгиос Пападопулос и Николаос Маркарезос.

Много години по-късно, прелиствайки документите от онова време, историците откриха горчивата истина: превратът така или иначе щеше да се случи. Не от конкретни полковници, а от други. Гърция по един или друг начин беше обречена да влезе отново в тесния и тъмен тунел на гражданските борби.

Към разказа за седемгодишния период на диктатурата на черните полковници в Гърция може да се привлече много доказателства и спомени, но резултатът ще бъде повече емоционален, отколкото исторически. Има много малко документи за този период, тепърва започват да се отварят архиви – гръцки и чуждестранни.

Няма единен поглед върху събитията отпреди четиридесет и пет години и вероятно не може да има: героите на тези далечни събития са все още живи и здрави – както отрицателни, така и положителни. И самото им разделение на негативни и позитивни също е много, много условно. Освен, разбира се, в недвусмислено фрапиращите случаи. Като например споменатите по-горе трима „Наполеона“ и добре познатите истории на техните поддръжници, които са били пряко замесени в изтезанията и убийствата на политически затворници. А двамата главни герои от онези далечни събития и до днес правят голяма политика. Имената им и четири десетилетия по-късно не слизат от дневния ред.

Това е бившият крал Константин, който от време на време монополизира вниманието на международните и гръцките медии, и бившият лидер на Новата демокрация, бившият министър-председател на страната Константинос Мицотакис, получил „имперското“ прозвище „родоотстъпник“ от историци, чиито действия в периода, непосредствено предшестващ установяването на диктатурата, е напълно възможно да се отпечатат с по-тежка дума от „отстъпничество“: думата „предателство“.

Георгиос Папандреу-старши нарече своя министър на икономиката, който беше Константинос Мицотакис в правителството на Централния съюз през 1965 г., „мозъчния тръст на дворцовия заговор, който доведе до свалянето на законното правителство. Много години по-късно, когато Мицотакис оглави партията Нова демокрация, синът на Геогиос, Андреас Папандреу, каза, че Ефиалт сега води десницата, назовавайки своя заклет политически враг на името на предателя на 300 спартанци, убити при Термопилите. (Между другото, на руски „Ephialtes“, което се е превърнало в общоприето съществително на гръцки, се превежда като „кошмар“).

Невъзможно е да се пренебрегне фактът, че след четиридесет и пет години самата оценка за ролята на хунтата в Гърция далеч не е еднозначна. Мнозина си спомнят с носталгия за реда (макар и подсилен от танкови дула), който царуваше в Гърция като диктатори. Особено днес, в периода на икономическата криза, когато става въпрос за пореден политически скандал, рязък скок на престъпността, несигурността на гражданите не само от криминални елементи, които може би единствени живеят свободно, но и от произволът на самите държавници, управляващи от името на демокрацията.

Невъзможно е да не си припомним, че превратът се случи сравнително лесно. Нямаше съпротива. Редките граждани, които се озоваха по улиците на Атина в ранната утрин на петък, 21 април, наблюдаваха с недоумение как танковете се придвижват към центъра, към кралския дворец, към централната сграда на телефонната централа, към сградата на радиостанцията в Zappion Park. По някаква причина павилионите бяха затворени и около тъмните им кубчета лежаха връзки сутрешни вестници, вързани с канап. По-точно тези, които успяха да излязат от печатницата.

Превратни танкове край гръцкия парламент

Към 2 часа е арестувано цялото политическо ръководство на страната. На улица Ксенократ, където се намираше апартаментът на министър-председателя на страната Панайотис Канелопулос, дежуриха военни, които не допускаха никого до вратата на къщата, дори кореспонденти на централни вестници. Когато военните влязоха в апартамента на Канелопулос, за да арестуват премиера, съпругата му беше уплашена до смърт, вярвайки, че комунистите, облечени във военна униформа, са дошли за скалпа на нейния съпруг.

В 02:30 танковете вече контролираха целия център на столицата, след още четвърт час градските телефони спряха да работят, а притеснените граждани, които се опитваха да се свържат с редакциите на вестниците, за да разберат какво се случва в града , гледаше с учудване внезапно оглушалите и онемели телефонни слушалки.

В 3.30 часа става ясно, че Атина е в ръцете на военните. Военните нахлуха в къщата на Манолис Глезос, който по това време ръководеше левия вестник Avgi. Излязъл при тях по пижама и видял един от среднощните гости да къса телефонната жица с месо. Манолис Глезос беше отведен по пижама, без дори да му бъде позволено да се преоблече. По същото време Андреас Папандреу и Леонидас Киркос бяха арестувани в апартаментите им. Единият ще бъде предопределен да оглави създадената от него социалистическа партия ПАСОК, а другият – Вътрешната партия на комунистите (KP Esoteriku, ако някой друг помни това име).

В 5.30 сутринта полковниците вече се качваха на верандата на летния кралски дворец в Татой, където кралското семейство почиваше. Те поискаха 27-годишният тогава крал Константин II да признае хунтата. Константин направи компромис, въпреки съвета на вече арестувания Панайотис Канелопулос. Полковниците не изненадаха царя. Не беше спал от три и половина сутринта, когато беше събуден от тревожно обаждане на пенсиониран адмирал Атанасий Спанидис, който му се обади от военноморската база, разположена на Саламин. Той помоли краля да даде заповед да се извика военна ескадра от Крит, за да се потуши военният преврат и да се върне законното правителство на парламента. Тогава дойде призивът на министъра на обществения ред Георгиос Ралис. Той се обади от полицейския участък в Маруси и също така настоя да се извикат спешно военновъздушните сили от провинцията, тоест онези военни части, които не бяха под влиянието на полковниците, които започнаха преврата.

Защо кралят послуша Спирос Маркезинис, ръководител на консервативната партия, и се съгласи да сътрудничи с хунтата, е трудно да се каже. Сигурно Константин е решил, че по този начин от двете злини избира по-малката. Говори се дори, че в онази историческа сутрин кралят се обърнал към диктаторите със следните думи: „Сигурен съм, че сте направили това, за да спасите страната“. Пет дни по-късно, на 26 април, в речта си в чест на новия режим, Константин отива още по-далеч, заявявайки между другото: „Сигурен съм, че с Божията помощ, с моята подкрепа и подкрепата на целия народ, в в много близко бъдеще вие ​​ще създадете държава на справедливост, една наистина здрава демократична държава.

Още в първия ден от създаването на „държавата на справедливостта“ бяха арестувани около 10 хиляди души, които бяха настанени на хиподрума в Палео Фалиро. И известно време по-късно на шлеповете на флота на новата „здрава демократична държава“ повече от 7,5 хиляди души бяха транспортирани до лагерите за изгнание на островите Ярос и Лерос, които отново „гостоприемно“ отвориха портите си.

Златен феникс, символ на гръцката хунта

Птицата Златен Феникс, станала емблема на хунтата на черните полковници, по-късно известна като „птицата“, се възражда от пепелта. Портите на концентрационните лагери, изоставени след прочистванията на Гражданската война, бяха отворени, за да приемат нови обитатели, прогресивните уста бяха херметически затворени, а вестниците, които миришеха на центризъм (да не говорим за левичарство), бяха затворени.

Веднага имаше и първите убити. Първият, на 21 април, беше убит от млада атинянка Мария Калавра, която отказа да се подчини на заповедта на военните. Четири дни по-късно слугите на „държавата на справедливостта“ точно на хиподрума убиха Панайотис Елис, който в историографията стана първото жертвено „агне“ на новия режим. За Панайотис Елис не са запазени почти никакви сведения. Известно е само, че той е роден в годината на малоазийската катастрофа, през 1922 г., в Комотини, воюва, заловен е и заточен на каторга, първо в България, а след това в Сърбия. Когато се завръща в Гърция след освобождаването му, признателната му родина го заточва като комунист на почетно заточение на остров Макронисос. Без да знае, че златокрилата птица Феникс се е завърнала в Гърция, Алис неволно протестира срещу насилственото му задържане. Една от „мацките“ на Феникса, въоръжена охрана на новия ред, го удари с приклад по главата и го уби на място.

Птицата Феникс можеше да легне с един удар на лапата си с нокти или можеше да заеме част от златния й блясък. Този блясък заслепи много хора, а сред тях, за съжаление, има достатъчно културни дейци, които не само са преживели черните полковници, но и са живели в слава и народна любов до дълбока старост. Някои от тях продължават да живеят и до днес и са популярни.

И така, в празничен концерт, посветен на годишнината от „Априлската революция“, както се самонарече хунтата, организиран на 28 април 1968 г. на стадион „Панатенаико“, участват много известни тогава и по-късно артисти. Сред тези, които дирижираха излъчващия оркестър, бяха например Йоргос Кацарос, Маринела, Рена Влахопулу и Григорис Битикотис, който тогава беше наречен „Сър Бити“, Вики Мошолю, Джени Вану, Йоргос Замбетас пееха за диктаторите, забавни скечове бяха изпълнени от любимите актьори на гръцкото кино – Динос Илиопулос, Костас Вуцас, Янис Воязис и др.

За необходимостта от „културна революция“, вдъхновена от „Априлската революция“, пише и говори Константинос Плеврис, идеологът на режима на Златния феникс, а сега действащият теоретик и идеолог на Народния православен фронт, тоест ЛАОС партия на Йоргос Карадзаферис. И точно тук бих искал да повторя казаното в началото. За това какво наистина се случи през мрачния период, започнал на 21 април 1967 г. и завършил безславно.

На 24 юли 1974 г., с пристигането в Атина от Париж на Константинос Караманлис, който беше призован да спаси нацията, има много, много малко надеждна информация.. И какво трябва да направи тя? Ако Константинос Мицотакис продължава да се счита за „Матусалим“ на гръцката политика, ако бившият крал Константин не само идва в Гърция, сякаш във феодалното си владение, но и продава съкровищата й на търгове, ако любимият бард на Златния феникс „сър Беати“ е почитан почти повече от преследвания от хунтата Микис Теодоракис? Най-интересно свидетелство даде преди година главният редактор на вестник „Вима“ Ставрос Психарис в статията си „Дупката“.

Преди няколко години, по време на мандата на президента на страната Костис Стефанопулос, бившият крал Константин II посети Гърция. Костис Стефанопулос дава съгласието си Константин да посети президентския дворец, където някога е живял, първо като наследник на баща си крал Павел, а след това като крал на Гърция. Влизайки в кабинета на президента, бившият крал въздъхна: тази стая някога е била негов кабинет, до самия ден, когато той беше принуден да напусне страната след неуспешен опит да свали диктаторския режим.

Всички хора на краля. Крал на Елада Константинос ΙΙ / Най-вляво Г. Пападопулос

Тогава погледът на Константин се спря на някаква точка в стената на кабинета. „Бих искал да видя дали все още има дупка там“, възкликна бившият крал и, като улови изненадания поглед на президента в отговор, побърза да обясни, че дупката в стената води до дворцовата система за слушане и запис на лента. Дворцовите разговори започват да се записват след събитията от юли 1965 г., които завършват с дезертирането на някои видни членове на управляващата партия Съюз на центъра, включително Константинос Мицотакис.

Излишно е да казвам, че в дупката не бяха намерени никакви ленти, колкото и да търсиха. Какво пише? Фактът, че някой, който е знаел за съществуването им, побърза да се отърве от опасни доказателства. Наистина една дупка в президентския дворец може да хвърли много светлина върху черните дупки на съвременната гръцка история.

източник: greekorbis.gr

Source link