Гърция: тези 12% ще решат кой ще спечели изборите на 21 май

Приблизително 12% от избирателите на националните избори в неделя, 21 май, внезапно се оказаха „бездомни“, след като техните партии бяха изключени от изборите.

След като Върховният държавен съвет на Гърция (Върховният съд) отказа да участва в изборите на партиите или поради нарушения на избирателния закон (партиите Емфиецоглу-Богдану и Латинопулу), или по формални причини (те не можаха да представят законна кандидатура ), като Гръцките християндемократи на Н. Николопулос и редица други партии, или бяха забранени в съответствие с гласовете на Нова демокрация и ПАСОК, като Гръцката национална партия „Έλληνες“ от Илиас Касидиарис.

Тези 10% до 12% потенциално могат да донесат победа или на Нова демокрация, или на СИРИЗА, ако, разбира се, този процент гласува за една от двете „партии на властта“, както се наричат ​​партийните формации, претендиращи за власт.

Защото в момента двете основни партии, НД и СИРИЗА, имат потенциално около 30% от гласовете, ако приемем, че социологическите проучвания са верни. Дори при тези 26%, които анкетите дават на СИРИЗА, 10-12% от привържениците на изключените партии ще дадат победа на която и да е от тях!

Но въпросът е за какво ще гласуват избирателите за тези 10-11%, които се чувстват изключени от управлението. Със сигурност не и за ND, поне не и за огромното мнозинство от тях.

Това са около 7%, които ще гласуват за Гръцката национална партия „Έλληνες“ и общо 3% за партиите на Емфиецоглу-Богданос, Латинопулу и Николопулос, тъй като и трите партии имаха около 1% преди да бъдат изключени от изборите процес.

Вероятно партията на Н. Николопулос потенциално би могла да събере около 0,5%, а останалите – около 1,2%. В същото време процентите на Гръцката национална партия „Έλληνες“ и още три малки консервативни партии са около 10%!

Така имаме набор от горните поне 10% от избирателите. Има и няколко партии, които също бяха забранени от Върховния съд – по антисистемни причини, по формални причини: ΠΑΤΡΙΩΤΙΚΗ ΕΝΩΣΗ „ΕΛ.ΛΑ.Σ“ -ΕΛΛ. В ΌΜΜΑ (Λ.ΕΥ.ΚΟ), ΕΛΛΗΝΕS, ΕΛΛΗΝΙΚΟ ΛΕΥΚΟ ΚΙΝΗΜΑ ΣΗΜΕΡΙΝΗΣ ΙΔΕΟΛΟΓΙΑΣ (Ε. Λ.Κ.S.I.), ΦΙΛΟΝΟΜΗ ΔΗΜΕΓΕΡΣΙΑ, Прясино и Мов и Мази .

Тези девет партийни движения, взети заедно, може да надхвърли прага на 2% и с изключение на партията ΕΥ – ΚΙΝΗΣΗ имат консервативна ориентация.

Така вече имаме около 12%, които търсят своята партия. От тях малък процент ще гласуват за Нова демокрация, може би 1-2%. Но бОпо-голям процент ще се стреми „наказват“ с помощта на урните тези, които са ги карали да купонясват „бездомници“.

Това важи особено за младите хора, които искаха да гласуват за партията на Касидиарис, но сега те могат да станат електорат на СИРИЗА, тъй като партията на Ципрас не гласува за изгонването на своите идоли от парламента, за разлика от НД и ПАСОК.

Първата „среща“ на националистическите десни и леви на ниво урни бяха местните избори в Атика през 2014 г., когато избирателите на „Златна зора“ гласуваха за Рене Дюра от СИРИЗА, за да отслабят НД на Самарас, която започна да преследва националистите.

Това беше последвано от сливане две остро противопоставени политически групи на референдума през 2015 г., но част от десните националисти, около 30% от гласоподавателите на европейските избори през 2014 г., също гласуваха за СИРИЗА през септември 2015 г., просто за да предотврати връщането на власт на НД, която затвори ръководството на партията.

Те постепенно се отдалечиха през периода 2015-2019 г. поради миграционните политики на СИРИЗА и Скопие и се въздържаха или гласуваха за Hellenic Solution през 2019 г.

С други думи, националистическият десен вот за СИРИЗА не е „нов политически ход“, а съвсем реален изборен сценарий.

Source link