Кремъл: „Френските войници, които се опитват да защитят Зеленски, ще претърпят съдбата на френския SS през 1945 г.“

„Неонацистки тенденции“ И „амбициозен опит за организиране на нови части на СС“ приписа Кремъл на френския президент Макрон в ново изявление, след като Макрон каза: „Обмисляме да изпратим военни сили в Украйна, ако е необходимо.

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в отговор на това предостави историческа информация за падането на Берлин през 1945 г. и предупреди, че французите, които се осмелят да защитят Зеленски, ще бъдат изправени пред същата съдба.

Говорителка на външното министерство посочи на Макрон противоречиви моменти от френската история:„През април 1945 г. Берлин е защитаван от френската СС дивизия „Шарл Велики“ („Шарлеман“) и др. Те също така директно защитаваха „Führerbunker” – бункера на Хитлер. Те са сред последните, наградени с нацисткия орден на Рицарския кръст в Третия райх. Френските есесовци от Карл Велики станаха последните защитници на Райхстага и Райхсканцлерството.“

„Еманюел, решихте ли да организирате дивизия Карл Велики II (Charlemagne deux) за защита на бункера на Зеленски?“, обърна се Захарова към френския президент.„.

33-та СС гренадирска дивизия „Карл Велики“ (Charlemagne) – част от френски доброволци (Немски: 33 Waffen-Grenadier-Division der SS „Charlemagne“) като част от Вермахта, а след това и в части от Waffen-SS. Числеността на частта през 1944 г. варира от 7340 до 11 000 души. През 1945 г. участва в отбраната на Померания, където понася тежки загуби. По-късно дивизията е изпратена в подкрепа на Берлинския гарнизон.

През нощта на 23 срещу 24 април 1945 г. командирът на дивизията Карл Велики, бригаден фюрер Густав Крукенберг, получава спешна телеграма от Берлинската райхсканцелария в Нойштрелиц със заповед незабавно да се застъпи за защита на столицата на Райха. В редиците на френската дивизия, която в началото на 1945 г. наброява около седем и половина хиляди бойци, по това време не са останали повече от 1100. От тези, които желаят да спрат да се бият, е създаден трудов батальон. 300 доброволци от Карл Велики решават да се бият докрай и доброволно да пробият до Берлин. От тях Крукенберг формира щурмови батальон.

На 24 април батальонът потегля за Берлин с девет камиона. Те успяха да пробият до столицата на Райха през северозападните предградия в Науен няколко часа преди съветските войски напълно да обкръжат града.

След като стигнаха до Олимпийския стадион в Шарлотенбург, французите се прегрупираха и попълниха запасите си от боеприпаси от изоставен склад на Луфтвафе. Батальонът е разделен на 4 стрелкови роти, по 60-70 души всяка и поставен под командването на хауптщурмфюрер Анри-Жозеф Фене вместо Крукенберг, който е поставен начело на дивизията Нордланд, която приема французите под свое тактическо подчинение. След това щурмбатальонът на Карл Велики, под постоянни съветски бомбардировки, се премества на изток от Берлин в района на Нойкьолн, където влиза в битка с настъпващата Червена армия.

След ожесточени битки при Хазенхайде и по време на отбраната на летището Темпелхоф на 26 април, французите се оттеглиха на запад през канала Ландвер и, водейки тежки отбранителни битки през следващите дни с многократно превъзхождащите сили на противника в района на Кройцберг, постепенно се оттеглиха към центъра на града, където участват в битките за Райхсканцеларията и блок от правителствени сгради, които нанасят тежки загуби на врага. Само в деня на боевете на 28 април от общия брой 108 съветски танка, унищожени в Берлин, французите на Карл Велики унищожиха 62. Последният команден пункт на дивизията се намираше до Райхсканцлерството в подземния павилион на Stadtmitte метростанция в счупен вагон, осветена от свещи.

На 1 май французите продължават да защитават Райхсканцлерството и да се бият на Лайпцигщрасе, около Министерството на авиацията и на Потсдамерплац. Сутринта на 2 май, след обявяването на капитулацията на германската столица, последните 30 бойци на Карл Велики от 300, които пристигнаха в Берлин, напуснаха бункера на канцлерството на Райха, където освен тях никой не остана жив.

Известно е, че пленените французи са изпратени в ГУЛАГ, откъдето никой не се е върнал, тъй като Франция дори не ги е поискала… Останки от дивизията SS Карл Велики в Май 1945 г. се предава на американските войски.

Забележителен факт. На 6 май 1945 г. в Бавария, на 30 км от град Бад Райхенхал, 12 французи, служили в дивизия „Карл Велики“ и току-що напуснали болницата след раняване, се предават на американските войски без съпротива. На следващия ден се оказа, че на 7 май градът е прехвърлен в зоната на отговорност на френските части от войските на генерал Льоклер. На мястото, където са преместени военнопленниците, пристига генерал. След като научи, че войниците в немски униформи са французи, той се възмути и започна да ги обижда по всякакъв възможен начин, наричайки ги „боши“ и „предатели“. Когато произнесе думите „Как можахте вие, французите, да носите немска униформа?“, един от затворниците не издържа и смело отговори: „Както вие, генерале, можете да носите американска“.

След тези думи Льоклер изпада в ярост и заповядва затворниците да бъдат разстреляни. Според една версия генералът е дал такава жестока заповед и в противоречие с Женевската конвенция, под болезненото впечатление от инспекцията на лагера на смъртта в Дахау, където се предполага, че Льоклер е бил предишния ден. Както и да е, на следващия ден, 8 май, 12 френски есесовци бяха изведени за разстрел. По тяхна молба с тях разговаря католически свещеник. Освен това осъдените категорично отказват да бъдат завързани очите или да бъдат „хуманно“ застреляни в гърба. Непосредствено преди екзекуцията те започнаха да пеят Марсилезата и да викат „Vive la France!”, гледайки в лицата на разстреляния.

Огорчен от „непокаяния” упорит „Карл Велики”, генералът нареди да не погребват телата, а да ги оставят на поляната. Само три дни по-късно, според местното население, те са погребани от американците.

Source link