Цените в Европа падат, но в Гърция скачат

Нов отчет ΕΛΣΤΑΤ за бедността и материалните лишения на жителите на Гърция доказва, че всеки втори жител изпитва затруднения с плащането на наеми, заеми и фиксирани сметки.

Противно на твърденията на премиера за „удивителното качество на живот“ в Гърция, нов доклад на ΕΛΣΤΑΤ показва, че 8 от 10 гърци живеят в бедност.

Нови номера допълва предишни проучвания на Евростатспоред която жителите на гръцките градове са най-натоварени сред всички европейци: почти всяко трето домакинство плаща повече от 40% от разполагаемия си доход за наем, заеми и сметки. Съответната цифра за средното население на европейските градове е 10,4%, което демонстрира размера на пропастта, която ни разделя от останалата част на Европа.

Нов шамар бяха данните на Евростат за движението на цените на жилищата за 4-то тримесечие на 2023 г., които се повишиха с ЕС с 0,2% (спрямо съответното тримесечие на 2022 г.), докато в еврозоната те намаляват с 1,1%. Докладът на Евростат не включва данни за Гърция, която показва главозамайващи отклонения от средните за Европа. През четвъртото тримесечие на 2023 г. цените на апартаментите в Гърция (в номинално изражение) са се увеличили средно с 11,8% спрямо съответното тримесечие на 2022 г., докато за цялата 2023 г. те са се увеличили средно с 13,4%, при увеличение от 11,9% през 2022 г.

Евростат съобщава, че цените на жилищата са паднали с 6,3% в ЕС през 2023 г. и с 6,8% в еврозоната, докато в Гърция са се повишили с 8,3% – най-бързият темп от 2018 г. те отново започнаха да растат.

Този показател характеризира Hellas като страната с най-бързо растящи цени на жилищата в целия ЕС. Следваща е Хърватия с ръст на цените от 3,7%, следвана от Португалия с 3%, България с 2,8% и Литва с 1,1%, докато цените във всички останали страни падат, като на първо място е Германия (-13,9%).

Развитието на цените на жилищата в Гърция, според Bank of Greece, е било силно повлияно от кризата – много голям спад от 2008 г. до 2017 г. – въпреки едновременния вертикален спад в жилищното строителство от 2005 г. до днес, според ЕЛСТАТ. Започвайки през 2017 г., цените следваха възходяща тенденция с известно забавяне поради пандемията и отново достигнаха нивата от 2008 г. през 2023 г.

Най-важният елемент от това развитие е фактът, че покачването на цените на жилищата изобщо не се дължи на увеличаване на вътрешното търсене. Обратно, увеличението на продажните/наемните цени не съответства на доходите на домашните домакинства, които остават на същото ниво. Значителното увеличение на цената на жилищата е свързано с масовото превръщане на жилищата в инвестиционен продукт, чийто катализатор е търсенето на жилища от туризма. Критичната ситуация, до която стигна жилищната криза, се дължи в много голяма степен на липсата на политики за регулиране на пазара на недвижими имоти.

Source link