Kathimerini: Руската култура като жертва на войната в Украйна

Гръцкото издание на Kathimerini публикува статия, в която се обсъжда въпросът за забраната на руската култура в западните страни и по-специално в Гърция.

По повод спирането на издаването на книгата на Елизабет Гилбърт, чието действие се развива в Русия, „К“ обсъжда темата за забраната на руската култура с украинския модернист Андрий Савенко, директора на MOMus Мария Цанцаноглу, професор Александра Йоаниду и писателя и преводач Димитрис V. Triantafillidis.

Instagram.

Елизабет Гилбърт (@elizabeth_gilbert_writer)

Това е посланието на Елизабет Гилбърт, авторката, станала известна с книгата си Яж, моли се, обичай, която е адаптирана за кино от Райън Мърфи и с участието на Джулия Робъртс и Хавиер Бардем. Базиран на истинска история, предстоящият филм „Снежна гора“, според Guardian, е за семейство религиозни руски фундаменталисти, които са избягали от терора на Сталин през 30-те години на миналия век, като са избрали да се самоизолират в отдалечено кътче на Сибир за почти половин век.

Въпросът, който беше повдигнат от първия момент
Това обаче не е първият път, когато този въпрос се повдига от началото на войната – въпреки че в случая с Елизабет Гилбърт изглежда отиваме крачка напред. Не само ние налагаме санкции – поне в областта на културата – на всичко, което е руска държавна културна институция, като например Балетите на Болшой театър. Факт е, че сега културата на анулирането се разпространява във всичко, което може да бъде свързано, макар и само под формата на сцена, както в книгата на Гилбърт, с Русия.

Мюнхенската филхармония, съобщи К, уволни звездния си диригент Валери Гергиев заради отказа да осъди нахлуването в Украйна или да се дистанцира от своя близък приятел Владимир Путин. Той беше принуден да се оттегли като почетен председател на фестивала в Единбург. Миланският театър „Ла Скала“ започна творческия си сезон с операта на Пушкин „Борис Годунов“ и предизвика бурни полемики. Кралската опера в Лондон прекрати сътрудничеството си с Болшой балети.

Русия се отваря към Запада и засилва предложенията си за закупуване на авторски права на англоезични автори за превод на руски. В отговор Западът се затваря за руската култура…

Общата отправна точка беше решението да се Отмяна на спектакъла „Лебедово езеро“. Болшой театър в концертната зала на Атина. Според тогавашното изявление на гръцкото министерство на културата (Лина Мендони прибл. издание), всяко събитие, свързано с руски културни организации, вече е спряно. Шоуто беше отменено буря от възмущение и лаконичен коментар от руското посолство в Атина, което го нарече още една стъпка „в съответствие с антируската политика на Запада“. Службите на министерството, според друг доклад на K, са информирали контролираните институции за необходимостта да преустановят „всяко сътрудничество, планиране или обсъждане на сътрудничество“ с руски културни организации.

Русия на Путин е във война с Украйна, Западът е във война (с или без кавички) с руския президент, интересно, ние също сме във война с руската култура? Може ли вълна от западна антируска кампания да помете културата на цяла държава? Могат ли Достоевски, Толстой, Чехов, Шостакович, Рахманинов, Чайковски, Малевич, Кандински или Попова да бъдат подпалени заради обявяване на война от техен сънародник?

Русия от своя страна се отваря към Запада и увеличава офертите за закупуване на авторски права от англоезични автори, които да бъдат преведени на руски, според Guardian. Според вестника англоезичните автори на криминални, любовни и фентъзи романи са получили неочаквано примамливи предложения за книгите си миналата пролет, но някои от тях все още не желаят да вземат руски пари заради войната в Украйна.

Както професорът по неврология и автор Кенан Малик пише в Guardian, малцина дори са чели чернова на книгата на Гилбърт, която изглежда не е нито пропаганда, нито подкрепа за руския национализъм, да не говорим за Владимир Путин. „Това, което често води до автоцензура днес, е по-скоро чувството за морално задължение да не разстройвате публиката си, което Гилбърт изрази толкова ярко във видеоклипа си в Instagram.“

„Войната също беше културна от самото начало“

Премахване на статуята на Пушкин от град Днепър. (© Областна администрация Днепър чрез AP)

За странични щети ли говорим? Не трябва ли всички тези въпроси – премахването на вечната цивилизация – вече да са решени? Андрей Савенко, професор по новогръцка филология в Киевския национален университет, в интервю за К разграничава, според него, две страни на този въпрос – вътрешна (украинците) и външна (руснаците).

„Владимир Путин използва културата като оръжие в политиката си срещу Украйна от 2014 г. Той не само оспори езика, историята и корените на украинците, но също така искаше да включи цялата украинска култура в новите си планове за съживяване на Руската империя, като каза, че Западът е създал Украйна като анти-Русия. Ермитажният музей в Санкт Петербург, в навечерието на нахлуването през февруари 2022 г., публикува статия, в която се признава, че войната на Русия има културен характер, същото беше направено наскоро с писмо от руски ректори, подкрепящи войната на Путин срещу нашата страна, което прави чудя се: участва ли културата в кръвопролитието или не?“- пише украинският неолиберал.

„Наскоро в Москва се проведе конференция с участието на руски – и не само – неоелини с основна тема „Гърците в Русия“.. Тук възниква вторият въпрос: не трябваше ли някой да спомене за трагичните събития в Мариупол, центъра на елинизма на Азовско море? – казва Адрий Савенко.

„Уважавам решението на Елизабет Гилбърт да не публикува книгата си след възраженията на украинците, – казва в разговора ни украински професор от Киев. – От друга страна, нека помислим за това: може ли днес ученик от Ирпин, Харков, Киев, Запорожие, Херсон да прочете стихотворение на Михаил Юриевич Лермонтов за битката при Бородино през 19 век и победата на Русия? Как да учим Булгаков, без да подчертаваме, че той е бил антиукраинец и антисемит? Възможно ли е в деня на взрива на язовир Нова Каховка ООН да е чествала – макар и планирано – Деня на руския език?

„Културата в крайна сметка допринася ли за кръвопролитията?“

Андрей Савенко се връща към нашата дискусия за културната война на Владимир Путин, както и за умишлената слепота на Запада, който, казва той, се опитва да разбере какво се случва в главата на руски гражданин, живеещ в авторитарно общество. Нашият събеседник обаче признава, че „Думите могат да уморят, но хората и оръжията убиват.“ „Руският президент обаче, в модела на новия съветски гражданин, който Сталин искаше да изгради, потиска всички етнически култури, които съществуват в Русия, за да изгради нова, велика и обединена Русия. Тези култури губят своя език, части от Мисля, че трябва да видим как руските писатели днес обслужват такава културна политика и от друга страна подкрепят тези, които са напуснали страната, за да се спасят, точно както трябва да направим същото по отношение на културите, които са потиснати вътре в Русия.

Украинският неолиберал описва още повече вътрешни проблеми в страната си. „Винаги си спомням латинската поговорка: „Когато оръдията гърмят, музите мълчат“. Има много украинци, на които им е трудно да слушат руска музика, да гледат руски филми, да четат руски книги, особено ако има хора на фронта. За рускоговорящите е още по-трудно не защото се страхуват, че нашите сънародници ще ги нападнат, а защото не искат да говорят езика на врага“– заключава Андрей Савенко.

„Колективното анулиране е безотговорно“

„Това, което се случва с колективното премахване на руската култура от Запада, е повърхностно и безотговорно, – казва „К“ Мария Чанчаноглу, директор на колекцията на руския авангард на Музея за съвременно изкуство MOMus-Costakis. – Студената война приключи преди много години. По това време на Запад процъфтява съветологията, изучаването на руската култура, пишат се книги и се снимат филми за Русия. В тези противоречия имаше творчески подход. Това, което се случва сега с Украйна, не означава, че културата трябва да бъде жертва. Не можем да изключим художниците, както се случва например с колекцията „Руски авангард“ на Костакис, които са творили, вярвайки в един по-добър свят. И съвременната руска култура сега става жертва на агресията на Путин, но Западът е виновен“. добавя тя.

Сега съвременната руска култура става жертва на агресията на Путин, но това е грешката на Запада.

MOMus в Солун, както ни каза неговият директор, прекрати всякакво сътрудничество, според директивата Министерство на културата, с руски институции и вече не получава спонсорски пари от руски институции.

Изземване на паметника на Екатерина Велика в Одеса. (©AP Photo/LIBKOS)

А професорът от катедрата по балкански, славянски и ориенталски изследвания в Македонския университет, известната преводачка Александра Йоаниду, казва, че тя „напълно против всякакви изключения. Културата е основният стълб на мира между народите“– отбелязва тя в интервю за „К“, наричайки това отношение на Запада „самоубийство“.

„Тези стъпки са много удобни за руския президент, тъй като му служат като претекст да блокира опозиционни руски писатели, които така или иначе са атакувани и преследвани.

„От само себе си се разбира, че Путин по никакъв начин не отговаря на демократичните искания на Запада. Но как може да се изключи съвременната руска култура, особено когато се опитва да твори в режим като този на Путин? – подчертава Александра Йоаниду. – ЕТези стъпки са много удобни за руския президент, тъй като му служат като претекст да блокира опозиционните руски писатели, които така или иначе са набелязани и преследвани. Изкуството казва, че е вектор на съпротива“.

Западните разговори за… премахването на руската култура, според Александра Йоаниду, „са в логиката на Съветския съюз, това е безумен подход. Ако не дадем трибуна на всички онези, които са намерили смелостта да говорят при такива трудни обстоятелства, тогава на кого ще я дадем?“ той пита.

„Путин е истински разрушител на руската култура.

Друг интересен момент повдига журналистът и преводач от руски Димитрис В. Триантафилидис, който наскоро издаде книги „Русия е големият враг на Запада“ И „Имперската носталгия на Русия е евразийско изкушение“ (и двете публикувани от Epikentro): „Това, което Западът се опитва да направи, като блокира руската култура, е нищо в сравнение със страданието, което самият Владимир Путин причинява на културата на своята страна. Преследването на писатели, затварянето на театри, отмяната на изложби, дори подозрението, че художникът е „чуждестранен агент“ според закона, който е приел. И той прави нещо още по-лошо: в много книжарници, когато книга е собственост на автор, обозначен като „чуждестранен агент“, корицата се затваря с черна торба, придружена чрез бял стикер, информиращ за… кой е този автор“.

„Политиката на Путин се основава на три стълба: руски национализъм, православие и азиатска автокрация.

Димитрис В. Триантафилидис отбелязва, че новата културна политика на руския президент се основава на три стълба: „Руски национализъм, православие и азиатска автокрация“. Това са позициите, които той възприема от идеолога на Велика Русия Владислав Сурков и идеологията „дълбока руска държава“. Той даде милиони на епископ Тихон, Георгий Александрович Шевкунов, за създаване на мултимедийни изложби в този контекст. Той сграбчи „Света Троица“ Андрей Рубльов от Третяковската галерия в Москва, за да го даде… на своята любима Руска патриаршия, която му служи в установяването на нова руска идеология, рискувайки безопасността на това велико произведение в процеса.“

Александра Йоаниду изглежда е съгласна с това, като отбелязва, че има промяна в интерпретацията на руската класика в академичната среда. Сега всички те са почитани като дълбоко националистически и християнски писатели, което е далеч от реалността.

„Украинците по очевидни причини се стремят да се дерусифицират – тук се лее кръв. Но това, което прави Западът, според мен е глупаво“заключава Димитрис В. Триантафилидис.

Мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакторите.

Публикувано катимерини

Превод на „атински новини“

Source link