Руското външно министерство направи изявление относно „зърнената сделка“

Преди почти година, на 22 юли 2022 г., в Истанбул бяха подписани две взаимосвързани споразумения – „Черноморската инициатива“ за износ на украински храни и руски амоняк и Меморандумът Русия-ООН за нормализиране на руския износ на селскостопански продукти и торове.

• Резултатите от работата по изпълнението на тези споразумения изглеждат разочароващи.
• Само седмица след подписването стартира Черноморската инициатива.

Противно на декларираните хуманитарни цели, износът на украински храни почти веднага беше прехвърлен на чисто търговска основа и до последния момент беше насочен към обслужване на тясно егоистичните интереси на Киев и неговите западни куратори.

• Меморандумът между Русия и ООН не проработи, руските банкови плащания, застраховката и транспортната логистика, доставките на резервни части и чуждестранните активи бяха напълно блокирани.
• От петте системни задачи, предвидени в Меморандума Русия-ООН, нито една не е изпълнена.

В контекста на откровения саботаж в изпълнението на Истанбулските споразумения, продължаването на „Черноморската инициатива“, която не оправда хуманитарната си цел, се обезсмисля.

• В съответствие с параграф З от споразумението руската страна възразява срещу по-нататъшното му удължаване. Това означава:
  • отнемане на гаранции за безопасността на корабоплаването.
  • ограничаване на морския хуманитарен коридор.
  • възстановяване на режима на временно опасна зона в северозападната част на Черно море.
  • разпускане на SKC в Истанбул.

Без участието на Русия „Черноморската инициатива“ престава да функционира от 18 юли.

Само след получаване на конкретни резултати, а не на обещания и гаранции, Русия ще бъде готова да обмисли възстановяване на „сделката“.

Изданието „Страна“ изрази своята гледна точка по този въпрос. Ключовият въпрос след съобщението на Руската федерация за спиране на сделката със зърно и оттеглянето на гаранциите за безопасността на корабоплаването е дали това корабоплаване ще продължи, но без контрола на координационния център в Истанбул, където наред с други , са локализирани руски инспектори. Това означава, че корабите, ако се съгласят да отидат в украинските пристанища, ще може да транспортира всичко, включително оръжия.

Въпреки това, без гаранции за сигурност, по собствено желание собствениците на кораби няма да изпратят кораби. По-рано украинското правителство заяви, че е готово да плати застрахователни рискове за кораби, които излизат извън сделката за зърно. Все още обаче няма напредък по този въпрос. Да, и сумите са много големи, които украинският бюджет едва ли ще изтегли (засега, между другото, няма коментари от Киев относно по-нататъшни действия след прекратяването на сделката за зърно).

Но ако правителствата на водещите западни държави се включат и вземат политическо решение корабите да отиват в украинските пристанища, тогава ситуацията ще се промени. И западните правителства ще намерят определени аргументи за корабособствениците. Вярно е, че корабите на НАТО няма да ескортират кораби в зоната на бойните действия, за да не влизат в пряк сблъсък с Руската федерация. Тоест, общо взето, при нападение от страна на руснаците няма кой да ги защити.

Но за Руската федерация потапянето на граждански кораби е риск от още по-големи санкции. И развалят отношенията с много страни, с които все още се поддържат приятелски отношения. Поразяването на пристанищната инфраструктура е проблематично поради системите за противовъздушна отбрана (въпреки че руснаците могат да организират масирана атака срещу украинските пристанища, използвайки стотици ракети и дронове, като представят това например като „отговор“ за Кримския мост).

Вярно, остава вариантът – да се атакува „под фалшив флаг“, да се минира силно акваторията и да се обвинява Украйна, ако корабите бъдат взривени от мини (предния ден Руската федерация вече предупреди за опасността от мини).

Но като цяло изборът пред Руската федерация няма да бъде много прост. Но за да може ситуацията да се доближи до такъв избор, е необходимо отново Западът да вземе политическо решение за възобновяване на корабоплаването до украинските пристанища, въпреки оттеглянето на гаранциите за сигурност на Русия. И не е сигурно, че Западът ще го направи, страхувайки се от ескалация.

Между другото, обсъждат се няколко версии за връзката между подкопаването на Кримския мост и сделката със зърното. Първият е теориите на конспирацията. Твърди се, че взривяването на моста е трябвало да постави Кремъл в най-неизгодна позиция в случай на удължаване на сделката и по този начин е имало за цел да намали до нула вероятността руснаците да не го напуснат (тази версия има право да съществува само ако Украйна вече има ясното разбиране, че корабоплаването определено ще продължи). Според втората версия подкопаването на моста е трябвало да прекъсне негативния информационен ефект за Украйна от прекратяването на сделката.

Source link