Пътят на поражението. Какво показаха войните в Украйна и Газа

Израелски операции в ивицата Газа. Илюстративна снимка

След 3 дни се навършват точно 4 месеца от началото на сухопътната операция на Израел в ивицата Газа. През това време една от най-силните армии в света – ИД – с цялата си мощ не успя да овладее напълно целия сектор (да разберем, районът е около един и половина Мариупол с предградията му).

Въпреки факта, че Газа е под почти пълна блокада, а израелската армия се противопоставя на няколко десетки хиляди бойци на Хамас, които нямат нито авиация, нито развита система за противовъздушна отбрана и които разполагат с минимум тежки оръжия.

Но въпреки това войната върви тежко за ИД и, както признават самите израелци, може да продължи още много месеци.

А в Украйна вече почти две години воюва още една от най-силните армии в света – руската, която поради фактора на изненадата успя да завземе обширни територии в началото на нахлуването, но след това претърпя болезнени поражения от украинските войски през 2022 г. и сега смята задържането на фронта за своя голяма победа по време на контранастъплението на украинските въоръжени сили, както и напредването на няколко километра в малки градове и села на Донбас.

По-малко известно в света, но от същата поредица, е действителното поражение, което хусите нанесоха на коалицията, водена от Саудитска Арабия, по време на намесата й в Йемен.

И ако сега симулираме война на някакъв друг фронт (без използването на ядрени оръжия) – например между Китай и Тайван, Северна и Южна Корея, Индия и Пакистан, тогава най-вероятно събитията ще се развият приблизително по същия начин, както сега са в Газа или в Украйна – много дълги битки за някои корейски или тайвански маринки, роботини и кринки.

И ако, например, си представим ситуация, при която през 2022 г. не Русия ще нападне Украйна, а армиите на НАТО ще започнат инвазия на Руската федерация през общата граница в балтийските държави и Колския полуостров (отново без използване на ядрено оръжие), тогава най-вероятно събитията ще се развият по същия начин, както във войната в Украйна. НАТО може да превземе например Калининградска област или Псков, но след това ще бъде спрян някъде близо до Санкт Петербург, Новгород и Мурманск. С последвалото контранастъпление на Русия (след обща мобилизация).

И също така, съответно, сценариите за превземане на Европа от Русия, за които често се говори напоследък, изглеждат направо фантастични. Коридорът Сувалка до Калининградска област, широк 100 километра, със същото темпо, както сега при Авдеевка или Маринка, руската армия (без използването на ядрени оръжия) щеше да проникне за поне десет години, дори само с полската армия в пред него (да не говорим, ако се притекат на помощ други страни от НАТО).

Причините за това са поне две.

Първият е военно-технически. Точно както през Първата световна война, стратегическата безизходица се разви, когато средствата за отбрана станаха по-силни от средствата за атака. И сега е невъзможно да се създадат големи ударни групи за широкомащабно настъпление, тъй като врагът ще ги открие за няколко часа или дори минути и ще им нанесе съкрушителен удар. А онези, които атакуват, ще бъдат унищожени в минни полета и чрез целенасочени удари от дронове, артилерия и ПТРК. Следователно всички напредвания сега протичат бавно, на малки групи и с големи загуби. Войната се превръща в битка на изтощение с непредсказуем изход – кой бързо ще изчерпи резервите от хора, оръжия и морал.

Възможно е военно-техническата мисъл по някакъв начин да намери изход от задънената улица, но това няма да е пролог към бързи военни победи, тъй като има друга причина – геополитическа.

Когато самолетите на НАТО бомбардираха Югославия през 1999 г., нейният лидер Милошевич разбра, че няма откъде да очаква помощ. Затова се съгласи на условията на Запада, губейки контрол над Косово. Когато ръководената от САЩ коалиция атакува Ирак през 2003 г., генералите на Саддам Хюсеин също разбраха, че няма откъде да чакат помощ и че са обречени, поради което съпротивата бързо престана.

Сега ситуацията в света е коренно различна – появиха се полюси на силата, които са независими от Запада и дори враждебни към него. Ако си представим, че САЩ изведнъж решат да нападнат Иран, сценарият ще бъде коренно различен от този в Югославия и Ирак. И Русия, и Китай със сигурност ще помогнат на Иран колкото е възможно повече. И затова Техеран няма да се предаде и ще окаже упорита съпротива на американците, както сега Украйна, с подкрепата на Запада, упорито се съпротивлява на инвазията на Русия вече почти две години. И за всеки военно-технически пробив от едната страна има незабавен симетричен отговор от другата.

Следователно в съвременния свят войната не означава победа и решаване на проблеми за участващите страни. Това означава, че и двете воюващи страни автоматично вече са претърпели поражение от самия факт на участието си във войната, а някой друг е спечелил. И единственият въпрос е мащабът на поражението, който зависи от това колко дълго ще продължи войната. И ако някоя от страните инициира избухването на война, тогава за нея това е равносилно на доброволен скок в бездната, единствената утеха в която е, че врагът също лети в бездната наблизо.

И едно е, когато си Хамас, който съзнателно се съгласява с ролята на „торпедо“, за да удари Израел, дори и със заплахата от собственото си унищожение, в името на изпълнението на задачите на своите старши другари, които все още не са пряко се намеси във войната. И друг е въпросът, когато вие сами се обявявате за „старши другар“, но в същото време лично започвате война с всички произтичащи от това последствия за себе си.

В тази връзка си струва да споменем популярната теория, че чрез войни в Украйна, Близкия изток, евентуални войни в Тайван или Корея, незападният свят се опитва да смаже „световното господство“ на Запада. И че тези войни са изключително опасни за Запада. В Русия и на Запад тази идея се представя по различен начин. На Запад казват, че „авторитарните режими се опитват да смажат базирания на правила световен ред, като предизвикват свободния свят по координиран начин, отваряйки един фронт след друг“. А в Русия – за борбата срещу „западните глобалисти“ и „хегемонията на златния милиард“.

Всичко това напомня на ситуацията в навечерието на руската инвазия в Украйна, когато западните медии писаха как руснаците ще превземат Киев за няколко дни или седмици и какво голямо поражение ще бъде това за Запада, сякаш забиват с яйца Кремъл в атака.

Въпреки това, ако приемем на вяра теорията за „златния милиард“, популярна сега в Русия (тя гласи, че западните страни искат да запазят своето господство и висок стандарт на живот за сметка на останалия свят), тогава, въз основа на нея , каква е реалната опасност за Запада от войни? , в които той не участва пряко?

Защото две незападни държави воюват – Украйна и Русия? Или, например, защото корейците ще се избиват? Или китайски и тайвански? Или пакистанци и индийци?

И наистина ли Западът сега се интересува от процесите на глобализация?

Всъщност глобализацията облагодетелства предимно Русия, Китай и други незападни страни. Защото благодарение на свободния (или относително свободен) достъп до пазари и технологии, незападният свят получи възможност за ускорено развитие. Производството се прехвърля от Запада към страните от „глобалния Юг“, което провокира деиндустриализацията на САЩ и ЕС. И в резултат на това Западът сега губи икономическа конкуренция. И там бият всички камбани за експанзията на китайски стоки, с които ЕС и САЩ не могат да се конкурират.

Следователно Западът, ако отново се основава на концепцията за „златния милиард“, е заинтересован, от една страна, от ограничаване на процесите на глобализация, а от друга страна, от максимално отслабване на страните от не- Западен свят, като същевременно консолидира Западния свят.

Поредица от войни между държави в незападния свят е най-добрият начин за постигане и на двете цели.

Войната в Украйна породи цял куп военни, политически и икономически проблеми за Русия, засили консолидацията на глобалния Запад около САЩ и изтласка руския петрол и газ от европейския пазар. Вместо това петролът и газта идват там от Америка.

Война в Тайван ще въвлече Китай в дългосрочна конфронтация, ще създаде заплахи за китайската външна търговия по море и ще направи възможно оправдаването на най-строгите ограничения върху достъпа на китайски стоки до европейските и американските пазари, както и до всички други пазари също (поради вторични санкции). Това ще доведе до отлив на инвестиции както от Китай, така и от целия регион.

Войната в Корея ще „изключи“ друг икономически конкурент на САЩ и ЕС – Южна Корея. Ще създаде рискове за Япония. Още повече инвестиции ще потекат от цяла Източна Азия към западните страни.

Войната между Индия и Пакистан ще има същите последствия. Или Иран и Пакистан. Или Иран и Турция.

Голяма война в Близкия изток ще усложни икономическите връзки на Европа с азиатските страни поради заплахата за транспортните пътища, ще увеличи зависимостта на ЕС от икономическите връзки със Съединените щати и в същото време ще унищожи значението на Дубай като относително независима и бързо развиващ се финансов център от Запада.

В резултат на това светът ще се върне към състоянието от началото на 20 век, когато развита индустриална икономика е съществувала само в Европа и Северна Америка. И Западът, в пълно съответствие с концепцията за „златния милиард“, ще стане като проспериращ Елизиум от известния научнофантастичен филм на фона на войни, бедност и опустошение в целия свят.

И този резултат ще бъде постигнат с чужди ръце, чужда кръв и дори под лозунгите на „борбата срещу западната хегемония и златния милиард“. В крайна сметка не Байдън, а Путин започна нахлуването в Украйна. А Тайван едва ли ще нападне първи Китай. Точно като Южна Корея към Север.

Следователно незападните страни да воюват помежду си е самоубийствено решение.

Подобен сценарий обаче е опасен и за Запада, който, за разлика от космическата станция Elysium от филма, все още се намира на планетата Земя.

Основният риск е самият Запад да бъде въвлечен във война, за която не е подготвен и в която не иска да участва. И тази война може да стане ядрена. Защото незападните страни също имат ядрени оръжия и ако войната се развие лошо за тях, те могат да ги използват както срещу преките си противници, така и срещу Запада. Това се отнася преди всичко за Русия, която притежава най-големия ядрен арсенал в света. Въз основа на тази заплаха на Запад има няколко концепции. Първият се основава на факта, че Русия трябва да бъде смазана по всякакъв начин, да й се нанесе военно поражение, да се предизвика нейният колапс и затова е необходимо да се подкрепи максимално Украйна. Второто изхожда от факта, че първото понятие означава много висок риск от ядрен сблъсък и следователно войната трябва да приключи възможно най-скоро. А някои отиват още по-далеч и смятат, че е необходимо да се сключи глобален мир с Русия и тя да стане съюзник на САЩ и ЕС (тоест, условно казано, да се вземе Руската федерация „на борда на Елизиума“), т.к. в нестабилния свят на бъдещето природни ресурси и ядрен арсенал на Русия Може много да помогне на Запада Но всъщност Западът сега прилага третата, „средна“ концепция – не спирайте войната, продължете да помагате на Украйна, но внимателно, за да не провокира Русия към ескалация.Тоест, оставете войната да тлее, а след това ще видим.Може би концепцията ще се промени към едно от първите две.

Вторият риск е новите войни да предизвикат нови миграционни потоци към западните страни, където този въпрос вече води до ожесточена конфронтация.

Третият риск е вътрешно разцепление в самия Запад между десни консервативни, националистически и ляво-либерални кръгове. Това създава много голямо политическо напрежение и в бъдеще застрашава единството на САЩ и ЕС (ако Тръмп дойде на власт в Америка). Плюс финансови дисбаланси след 15 години на активно наводняване на западните икономики с парично предлагане.

Тоест, ако целият свят пламне във войни, тогава Западът може да не успее да остане встрани.

Следователно идеалният вариант за човечеството е глобалните споразумения за нов световен ред, като се вземат предвид промените, настъпили в света и интересите на всички страни. Това ще ни позволи да разработим стабилни правила на играта и да се съсредоточим върху общи решения на глобалните проблеми.

Историята обаче показва, че водещите сили не винаги действат рационално. И много често е суицидно. Първата световна война завършва с разпадането на империите, които я инициират, и в крайна сметка слага край на ерата на световно господство на западноевропейските сили. Въпреки че започна много весело и с всеобщ ентусиазъм.

Но сега, поне пред целия свят, има примери за войни, които вече се водят. И тяхната цена и последствия са съвсем очевидни за всички.

Публикувано Страна

Source link